Откровено казано, прозвуча ми странно изявлението на старши треньора на ЦСКА А. Никодимов след мача с „Янтра", че отборът му играл добре през първото полувреме на срещата, когато не успя да преодолее съпротивата на своя съперник и да отбележи гол, а не бил на висота през второто, когато реализира три гола и така заслужено спечели мача. Странно...

Наистина всеки отбор играе толкова успешно, колкото противникът му позволи. Струва ми се, че през първото полувреме „Янтра“ не допусна домакините да направят това, което са замисляли и към което от първата минута на мача се стремяха с много сили - към една изразителна и очаквана победа. Но едва ли може да се трърди, че това ставаше по най-подходящия и разумен начин. Бурен и непрекъснат натиск към вратата на гостите, на която отлично стоеше младият Петков, спасил всичко, което можеше да се спасява, а пред него имаше самоотвержена защита, своевременно справяща се с нападателите в червено. А какво липсваше на ЦСКА? Преди всичко ясна идея за достигане целта и липса на ефективност в решаващите моменти на атаката. Какво става с този Лечков - острието на атаката на ЦСКА, Метков (макар и автор на два гола), от когото се очаква много повече в организацията на нападателните действия.

След почивката тонусът на играта на „Янтра“ спадна към 50-ата мен - трудно е да се играе непрекъснато в собствената половина, а нападението да безпокои съперниковата врата епизодично и само чрез Гюджеменов и Х. Христов. Изчерпаха се физическите, а след головете и психическите сили на „бяло-зелените“. Но трябва да се признае, че „Янтра“ е тим, заслужаващ добри думи, и очевидно с надежда за по-добро бъдеще, тъй като има сърцати млади състезатели, които просто трябва да придобият повече опит.

В състава на ЦСКА видяхме за първи път и замалко и Мачев (лекувал дълго контузия), който направи хубаво впечатление.

източник вестник „Футбол“