В осем часа вечерта стадионът изглеждаше сънен, съвсем не такъв, какъвто при предишните победи, когато под лъчите на прожекторите зрителската радост бучеше и преливаше и в най-отдалечените кътчета на столицата. Това, че два мача се играха един след друг на два стадиона, разположени на двеста метра разстояние, още веднъж показва, че нашият футбол е поразен в самите си корени – и в организацията, и във финансирането, и в спортната си същност. Такава програма не означава нищо друго, освен печален опит да се дрънка великата игра като касичка, дано пусне някой лев. Но на каква цена? Това означава, че на футболните хора дори и за секунда не им е минала мисъл през главата, че едно футболно състезание може и трябва да бъде празник, за който се готвят с дни да го посетят. Какъв по-реален пример за това, че на тези срещи от първенството освен всичко друго дори организаторите не гледат като на нещо единствено и неповторимо, а като на кръчми, които отварят в различен час и в които можеш да се преместиш от една маса на друга.

Уви, такава е нашата реалност! И ако на тези неща толкова небрежно гледат ръководителите, защо пък трябва да смятаме, че за всичко са виновни изпълнителите? А те изпитваха нужда да сторят повече, за да заличат неприятната и неприемана от техните почитатели загуба на точки в предишния кръг.

Черноморци построиха играта си много гъвкаво, като често, когато се отбраняваха, оставаха само един състезател – В. Станчев – напред. „Червените” нападатели бяха много грижливо и често персонално охранявани в подстъпите към вратата, а в средата на терена галопираше една многолюдна и сръчна линия, която успешно затваряше пространствата пред вратата си и доста скоростно и разнообразно изнасяше топката в атака. През първото полувреме много комбинативно и нападателно успя да развие играта си и десният защитник Петров, който създаде доста опасности по десния фланг и на няколко пъти сполучливо центрира.

ЦСКА заложи на играта в полето на съперника си. Притискаше го методично, но като че ли тимът се затрудняваше в създаването на удобни голови позиции за стрелба. На върха на атаката се озоваваше най-често Андонов. Коилов се придържаше леко назад, но там се появяваха и Искренов, и Метков, и Киров – за сметка на неособено точната игра по крилата. Като че ли в тези моменти „Черноморец“ успя да поддържа по-добра и прилежна организация на игра, докато ЦСКА изпъкна с по-голяма физическа мощ и активност в противниковата половина. 

На полувремето съвсем правилно Ц. Йончев потърси други решения и замени Искренов с Драганов. Ходът му излезе удачен и атакуващите действия на „червените“ включиха осезаемо и фланговете. Независимо от подобрените обходни маневри, а може би точно поради това, първият гол бе резултат на централна атака и сполучливи индивидуални действия на Киров.

Треньорът на черноморци Т. Дремсизов не реагира веднага, а прати и четиримата си резервни състезатели да разгряват край страничната линия. Видно бе, че има възможност за много решения – и за единична, и за двойна смяна, и за корекции в средната и в атакуващата линия. В тези невралгични минути обаче ЦСКА постигна втория си гол. Отново в централната зона, след късо подаване Коилов стреля бързо и остро и резултатът нарасна на 2:0. Сега възможностите пред Т. Дремсизов намаляха силно и той извърши бързо две смени една след друга. С попълненията пролича, че бургазлии оперират задоволително пред вратата си, строят добре атаките в средата на терена, създават си ударни възможности, но не успяват да ги реализират. Така отличен пас на В. Станчев от фланга бе посрещнат пред отвора на вратата от Ганев и топката бе отправена точно в ръцете на вратаря. Не след дълго самият В. Станчев изскочи в удобна позиция, но и неговият удар нямаше необходимата точност и сила. Съставът на ЦСКА също изпусна редица възможности, като особено впечатляващо бе изпълнението на Драганов, който много находчиво се опита да прехвърли излезлия напред Миновски. Насочената отдалеч параболична топка срещна напречната греда.

Така изглеждаха нещата, гледани от едната страна. От друга – за всички стана ясно, че и таблата е никаква игра, ако липсват кибици.

източник вестник „Футбол“ бр. 281