Много е лошо, когато чакаш съперникът ти сам да дойде и едва ли не с ориенталски теманета да те покани да му вкараш гол. Изглежда, точно това си бяха въобразили футболистите на ЦСКА и в продължение на цяло първо полувреме наситиха въздуха в Борисовата градина с оловно напрежение, нервирайки до краен предел собствената си публика.

Нападателите в червени фланелки обикаляха вратата на варненци като котка около кренвирш, но головото безплодие бе повече от досадно. Върхът бе почти невероятният пропуск на Искренов в 25-ата минута, когато, останал сам срещу Маринов и зейналата врата, би топката в него. Зареденият и в тази среща с много спортен хъс Нанков сипеше топка след топка пред вратата на гостите, но всичко спираше дотук. И когато „головете от съблекалнята“ ги няма, а бранещият се съперник вече е излязъл от страховата психоза, за домакините дойдоха нервите. А публиката в такива случаи вади познатата карта, която държи в дълбока резерва по време на всеки мач. „Йончев, аут!“ — кресна в началото на второто полувреме един зрител и сякаш, без да иска, каза паролата за отбелязване на голове.

Поредното центриране на неуморния Нанков изпрати топката точно на главата на Искренов, който отбеляза ефектно и бе награден с възторженото „Гиби, Гиби!“ от трибуните. Това бе и иглата, убола всички футболисти в червени фланелки, които решиха, че след цяло полувреме летаргично спане е време за шоу. Само след осем минути засечено с глава центриране от Андонов разпъна като Исус вратаря на „Спартак“, но Киров повтори удара и топката вече бе в мрежата. Играта на шампионите тръгна леко и фриволно, докато варненци сякаш предварително си знаеха, че тяхната съпротива ще е до първия гол.

Останал сам на празна врата, в 66-ата минута Ивайло Андонов показа, че тази пролет да го оставиш в мач без гол е все едно да му изядеш закуската, и не пропусна да се разпише и този път. Помогна му и Шишков, като добре му свали топката с глава, макар че същият този Шишков отдавна бе забравил мириса на зелената трева. Истинското удоволствие през това второ полувреме бе попадението на Киров. Фино центриране на Искренов отляво, което връхлитащият в наказателното поле Ивайло Киров засича с глава, и топката разтресе мрежата в горния ляв ъгъл на вратата на Маринов. Супергол! А с него дойде и естественият ламтеж на публиката за още, но тук голеадата приключи. „Спартак“ все пак внимаваше да не се стигне до обиден разгром и бранеше вратата си, а отсреща Ненов можеше да си позволи аеробика за разкършване...

ЦСКА реши, че всичко за този двубой е достатъчно и нападателите му изведнъж се почувстваха преситени от желанието да виждат топката във вратата на гостите. Старши-треньорът на шампионите Йончев вече пораждаше много по-миловидни асоциации в главите на запалянковците.
Какво да я правим публиката? Публиката — непредсказуема и променлива точно като мартенското време...

източник вестник „Футбол“ бр. 273

Сувенири