Дата: | 23 февруари 1991 г. |
---|---|
Турнир: | „А“ републиканска футболна група 1990/91 (16-и кръг) |
Стадион: | Народна армия, София |
Посещаемост: | 2 000 зрители |
Треньор на ЦСКА: | Аспарух Никодимов |
Съдия: | К. Гергинов |
-
1
-
2
-
3
-
4
-
5
-
6
-
1046′
-
1171′
-
8
-
7
-
9
-
13
-
12
-
1446′
-
1571′
-
1
-
4
-
5
-
2Кирил Кирилов
-
3Иван Митев
-
6Иван Василев
-
7Живко Келепов
-
8Пенев
-
10Пламен Петров68′
-
11Валери Вълков
-
9
-
Петров
-
13Въждев
-
14Коста Костов
-
15Валентин Стефанов68′
-
16Д. Василев
-
1мин
Гол
7. Антон Димитров (ЦСКА)
-
34мин
Гол
9. Йордан Лечков (Сливен)
-
73мин
Гол
15. Викторио Павлов (ЦСКА)
-
89мин
Гол
7. Антон Димитров (ЦСКА)
На последната миналогодишна пресконференция А. Никодимов обеща да ни предложи за „Пролет-91“ един нов вариант на ЦСКА - и като кадрови потенциал, и като игрова интерпретация. Така в събота видяхме дебют в първенството на играчи, някои от които вече направиха първите си по-сериозни стъпки в срещите от турнира за Купата на България. Подобни експерименти по средата на шампионата носят опасни рискове, криещи непредвидими последици, но треньорското ръководство пое тази отговорност в името на една по-далечна цел - обиграването на перспективен състав, на който да се разчита в бъдеще. Двубоят със „Сливен“ показа, че поетият курс е правилен, но това е само началото на един дълъг и труден път, по който ще има и много сътресения.
"Не, това не е истинският облик на ЦСКА, защото повечето от играчите са смутени от първия си допир с големия футбол, но промените, които ще направим в движение, ще ни насочат към оптималния модел“ - това бе в резюме мнението на Никодимов. Въпреки важното психологическо преимущество на попадението, претендиращо за българския „Сейко“ (в 20-ата сек.), в доста периоди от мача младите играчи в червено показаха, че тепърва им предстои да навлизат във футболните дебри. В редица моменти действията на защитата бяха несъгласувани, а вратарят Стоянов, който цяла есен прекара на скамейката, е успял не само да си направи прическа „ала Хигита", но се опита и да копира ексцентричния си колумбийски колега и в невинаги разчетените си излизания извън наказателното поле. И ако в мача със „Сливен“ тези слабости не бяха използвани от съперника, то при други отбори и особено на чужд терен могат да донесат куп неприятности. В средната линия така и не се намери водещата фигура (техниката на влезлия след почивката Георгиев бе практически неприложима на калния терен), която президентът на клуба В. Михов ни обеща, че ще видим след няколко кръга. В нападението Ант. Димитров отново бе главното действащо лице и само в този мач постигна толкова голове, колкото отбеляза през есенния сезон. А Павлов показа силата на своевременната смяна. Докато Марашлиев така и не можа пак да си намери мястото...
Макар, че получиха „гол още от съблекалнята", сливенци се опитаха успешно да противодействат в отделни моменти, но не съумяха да преодолеят инерцията на отминалите години. Лечков бе нагледно потвърждение на тезата, че един играч може да бъде и незабележим през повечето време, но само с няколко хода да привлече вниманието - постигна ефектен гол и раздаде два-три чудесни паса. Останалите му съотборници обаче предпочитаха да изчакват развоя на събитията, вместо самите те да ги предизвикват. Най-младият старши треньор в „А“ РФГ Ст. Гурков отпрати упрек към съдията за неотсъдена дузпа пет минути преди края на мача, но бе принуден да признае, че „комплексът ЦСКА“ все още съществува. Не може и да бъде другояче, щом като титулярният отбор на гостите бе победен от състав, в който грешките на растежа не само трябва да се приемат със снизхождение, но са нещо напълно нормално и естествено.
източник вестник „Футбол“