Двата състава започнаха срещата от различни психологически позиции. ЦСКА - след успеха си срещу „Левски“ с една действително от високо качество игра, която защити шампионските му перспективи и заложи нова интрига в първенството. „Славия“ - след една невзрачна, безизразна и лишена от воля изява на свой терен срещу пловдивския „Локомотив“. Единият целуван, поздравяван и възвеличаван, а другият разплакан, руган и обезверен.

ЦСКА започна мача бавно и тромаво, в известна степен небрежно, с една чувстваща се опасна увереност, че рано или късно тази среща ще бъде спечелена. Уж състезателите бяха същите, уж схемата му на игра не беше променена, уж развиваше атаките си по същия начин, но това, което показваше, беше различно. Имаше подчертана стрелба от далечно разстояние. Добро взаимодействие отляво между Коилов и Драганов. Връщане на Нанков в дълбочина. Необичайно изскачане на Андонов на десния фланг. Непрекъснати къси пасове от страна на Киров и една спокойна защита, която бе почти необезпокоявана. Огнището изглеждаше осветено, но суровите дърва в него не пукаха и истински огън не гореше.

"Славия“ изглеждаше повече замаяно амбициозна, опитваше се да държи топката в свое владение и като че ли се чудеше в коя посока да открие вратата на съперника. Вратарят Шейтанов направи няколко детински грешки. Праматаров без атаки изглеждаше обезличен, но равенството в играта и резултата така или иначе се поддържаше. За трийсетина минути бяха извършени само две наистина хубави контраатаки. При първата устремно се вряза напред Николов, а при втората Кременлиев стигна почти до аутлинията и когато изглеждаше, че подаването му ще прехвърли групата от играчи пред вратата, съобразителният Праматаров я насочи ефектно с глава в мрежата.

Футболистите на ЦСКА не се показаха нито стреснати, нито изненадани, нито промениха с нещо игровите игровите си действия. По-скоро тръгнаха по техния си бавен, малко по-сложен и до голяма степен неясен начин да връщат гола. Така, както се развиваха игровите действия, той можеше да дойде по-скоро, но и много по-късно. И както при гола на „Славия", той стана изведнъж. Също така хубав и красив. При корнер Андонов скочи високо и не докосна топката, но зад него Драганов я изчака долу ниско и остро я насочи във вратата. Втория си гол ЦСКА постигна от съмнително за засада положение, но „Славия“ по принцип допусна тактическа грешка. Едно е да строиш изкуствени засади, когато ги комбинираш с атакуващи действия, когато има изненада, а друго, когато спираш нападателните действия на съперника сравнително късно и когато не оставяш терен зад гърба си за поправяне на допуснатата грешка. Така или иначе Нанков слаломира непосредствено до вратата и покачи на 2:1. Сега „Славия“ бе изправена пред отрицателен резултат и следваше посвоему да се помъчи да внесе обрат. Но тя не предприе такива опити и мачът свърши още в края на първия час.

Това, което последва по-нататък, бе по-интересно и полезно - но за треньорите на двата отбора. Мнозина смятат, че „бялата“ защита се пропука отдясно, защото оттам се проведоха поредица от опасни атаки. Но това не е така, защото както Драганов постигна от тази зона отново в комбинация и слаломно третия гол, така бе отбелязан и през централната зона четвъртият, когато А. Димитров пусна пас зад гърба на защитник на Хвойнев. Истината е, че състезателите на „Славия“ престанаха да се подсигуряват. А това е един много опасен симптом. Всеки може да напарви грешка. Грешката може да бъде колективна, но тя може да бъде и фатална. Във футбола това много често се случва. Но когато се разпадне колективната игра, това не е вече грешка. То е нещо по-голямо. И играчите на „Славия“ едва ли имаха основания за това.

Колкото до ЦСКА, след привлекателните нотки в мача с „Ботев", след високото игрово ниво в срещата с „Левски", отборът неочаквано прави опити да се връща към посредствената игра. Обясненията, че това е в резултат на усилията и напрежението от тази драматична среща, е непълно. Отборът постоянно проявява тази склонност от начлото на първенството...

източник вестник „Футбол“