Инерцията е лошо нещо. Особено когато свикнеш точките да ти идват сами, сякаш заработени на конвейер. Това се отнася за психиката на играчите на „червените“, които напоследък имаха доста срещи на собствен терен и то срещу съперници, които обикновено свеждаха срамежливо погледи като първолаци. Нямаше го и традиционното напомпване от мача за европейските турнири в сряда, защото пък тогава ЦСКА игра срещу клуб, приличащ по-скоро на прислужник в богаташка къща.

Именно тези обстоятелства бромираха футболната „потентност“ на вицешампиона и той започна двубоя си с „Пирин“ толкова приспивно и толкова слабо, както отдавна не е било. Голът на Бабунски не бива да заблуждава. Той просто бе израз на големия хъс на Бобан, отколкото на нещо смислено на „червените“ в атака. Впрочем само няколко минути след това дойде и логичното изравняване, след като нападателите на гостите разкършиха здраво защитата на ЦСКА и по двата фланга, а шутът на Тодоровски отдясно оплете топката в долния десен ъгъл на мрежата на Ананиев. Оттук започна една безкрайна лутаница, плетеница и обърканост на домакините, която боцкаше по нервите и без това лесно раздразнителната публика. Неузнаваемо слаб бе голмайсторът Андонов, твърде инертно играеше иначе стабилният Нанков. В тези минути и Ваньо Шишков, а и всички останали, които атакуваха вратата на „Пирин“, явно забравиха, че срещу тях не стои защитата на „Балцерс“ от сряда. Благоевградските футболисти създадоха само две положения за гол; но вкараха едното, можеха и да го дублират. „Пирин“ е техничен отбор с добри играчи и в тези минути го показваше почти стопроцентово. Много зрители основателно пък си задаваха въпроса защо Иларионов трябва пак да търка анцуга на пейката на „лъвчетата", след като се тръби, че трябва да бъде налаган упорито и търпеливо?

Принудителната смяна на контузения Ивайло Киров в края на полувремето с Лъчо Танев се оказа една необходимост за раздвижване средната линия на ЦСКА, която обаче дойде при случайно стечение на обстоятелствата. Танев игра с огромно желание и наистина освежи играта на съотборниците си, въпреки че поне половината от втората част премина при същия хроничен футболен мързел. Плътният шут на Коилов от около 25 метра и бавната реакция на Митев дадоха минимално предимство на „червените“. Но то твърде бавно се преборваше с ленивостта на столичните футболисти, треньорът им Хаджиевски сякаш бе стъпил на пружини и подскачаше непрекъснато по пистата, а ръцете му се стрелкаха наляво и надясно в желанието му да накара своите най-сетне да се позатичат.

Шесте хиляди зрители с упорит стоицизъм и подсвирквания успяха да дочакат 85-ата мин., за да пуснат по една изстрадана усмивка. Защото Шишков и Коилов направиха великолепно двойно подаване в наказателното поле на „Пирин“ и Христо Коилов отбеляза гол, който показа, че и в този мач нещо може да мирише на футбол. Само две минути след това Шишков се пребори с вече доста несигурния вратар Митев и мушна за четвърти път топката в мрежата му. Тази „шокова терапия“, която сякаш невидим лекар приложи върху играчите на ЦСКА в края на мача, бе колкото странна, толкова и приятна за привържениците на домакините. От друга страна, тя удари като с парен чук иначе добре играещите благоевградчани. „Да, но с десет минути футбол не се играе“ — изкоментира един запалянко. И бе прав! Истинските стойности на ЦСКА предстоят да бъдат проверени в мачове срещу по-силни отбори, защото играта, въпреки головете и трупането на точки, създава измамна представа за стабилност, която е по-скоро абстрактна, отколкото реална, доказана. А иначе и главният съдия Митко Митрев не пропусна да ядоса публиката, като през по-голямата част от мача не беше „в час“ с обратните си присъждания. Това се отнася и за охраната на стадиона, персонажите на която повече приличаха на пъдари, отколкото на служебни лица...

източник вестник „Футбол“ бр. 298

Сувенири