В Борисовата градина отново освиркаха част от шефовете на ЦСКА. Съвсем отънялата публика на бившето величие иска нови скалпове, феновете пак крещят за оставки на Горанов и Данчев. Старши треньорът Георги Василев още е пощаден от пролетта на поредното недоволство, но сигурно скоро и той ще кацне на мушката. Нали освен всичко друго известният специалист не е „свой човек“. Нали в събота вечер и „майсторът на шампиони“ загърби дипломацията и на висок глас заговори за проблемите и кризата, които не са от вчера Нали всички на стадиона разбраха, че ЦСКА не изгуби две, а спечели точка срещу по-модерния състав на „Нефтохимик“.

С просто око се вижда, че туморът, който трудните победи в началото на сезона скриха за известно време, расте и прави играта на ЦСКА нестройна и разцентрована. Годините на работа ден за ден; неспирните „нови селекции“; треньорските смени като търсене на магическата пръчка за връщане на славното старо време доведоха вчерашния колос до изгубване на физиономията и чара, с които никой не можеше да сбърка марката ЦСКА. И всичко това иска добре наточен скалпел за изрязване на примирението с посредствеността, нахлула и настанила се в Борисовата градина вече 4-5 лета. С аспиринчета, с временни мерки и промени лошата болест няма да се отстрани, успехите няма да се върнат...

Георги Василев не е събрал тези футболисти, нито пък се е облажил от техния трансфер в клуба. За всички е ясно, че с подобни „майстори“ от средна ръка нова титла няма да се спечели и след 2000-ата година. Наставникът може да има кусури, в този мач отново заложи на опита и късно пусна в игра леката освежителна струя, младите Румен Христов, голмайстора Галин Иванов и сгрешилия фатално накрая Жабов. Василев използва и прекалено много бранители за опазването на тарана Веско Петков, но защитниците често грешаха и само шансът и някои прояви на вратаря Попов спасиха мрежата му от по-ранни голове. Чакъров най-сетне получи възможност за изява, но бе далеч от класата, необходима за тим-лидер.

Но старши треньорът няма вина, че липсват изпълнители за стила, който иска да наложи. Ако ЦСКА отдавна не прилича на себе си, то ви защото изчезна типичната му интересна игра в средата на терена. Милосавов се старае, но не излезе от ранга на Видолов. М. Петков не смее да се отпусне като в „Добруджа“, капитанът Георгиев понякога бави пасовете. Затова неспокойният Михтарски дори бе освиркан за грешките си, а Донков остана встрани от головите ситуации.

„Нефтохимик“ се развива и заслугата на треньора Димитър Димитров е огромна, в клуба не трябва да мълчат за бъдещето на този израстващ всеки ден специалист. С чудесен Кишишев в ролята на либеро; с перфектна схема с 5 много подвижни халфове, дирижирани от Трендафилов; с изпипана организация при атаките, където Станчо Цонев отново „дръпна гилотината“, бургаският отбор на всичко отгоре се 60ри докрая. И затова надскочи лошия си късмет при ударите на Орачев и Петков. Ако „нафтата“ продължава да вдига цената си - един ден ще стигне и до Европа.

източник вестник „Футбол“

Галерия