Особено бе настроението на стадион „Българска армия“ в съботния следобед. Уж победата над „Миньор“ бе „в кърпа вързана“, а трибуните си останаха срамно празни. Малкото истински фенове на „червените“ хем вярваха в успеха, хем трезво преценяваха новото треньорско ръководство не може за броени часове да промени коренно отбора. И се успокояваха един друг с приказки, че Джевизов знае да мотивира и поне ще повдигне провесените носове на футболистите.

Успя стопроцентово, защото още при звуците на военния марш се почувства полъх от старото славно минало, когато на „Армията“ се питаха не кой ще спечели, а с колко. Пък и мачът тръгна като по поръчка. В първата минута Деянов изпълни корнер, топката се замота в краката на куп футболисти и излезна на празно място, където Петров с отсечен удар я заби в мрежата. Четвърт час по-късно пак центриране като по конец на Методи позволи на Д. Иванов с глава да удвои резултата. После гръмна далекобойното оръдие на Чомаков и миньорци бързо-бързо се простиха с мечтите си поне за точка на софийска земя.

Реално погледнато, мачът продължи да бъде интересен дори и с предизвестения си край. На теория Джевизов бе подготвил схема с двама нападатели, но участие в атаките взимаха почти всички футболисти в червени фланелки. Бербатов и Д. Иванов „официално“ търсеха вратата, но бяха сероизно подпомагани от останалите си съотборници. Получиха се добри скоростни комбинации и интересни решения, за които свидетелства и резултатността, но като цяло тези шест гола не бива да заблуждават. За тях вина имат и бранителите на „Миньор“, а подобни грешки и „любезни действия“ в защита не са никак типични за предстоящите сериозни съперници на ЦСКА. Да не говорим пък, че армейците не смогнаха да поддържат постоянно темпо през целия мач и към края му миньорци доста опасно шетаха из наказателното поле пред Кючуков. Увлечени в действията на предни позиции, „червените“ забравяха защитните си функции, нарушаваха синхрона на преливането и на няколко пъти Евгениев, Д. Георгиев, М. Георгиев и Папарков пропиляха шансове. Не че можеха да обърнат мача, но щяха излишно да обременят и без това крехката в момента армейска психика.

В резюме убедителната победа на ЦСКА над „Миньор“ идва точно навреме. С нея Спас Джевизов стартира успешно, а футболистите ще стъпят по-стабилно на тревата. Един вид доза допинг със животосъживяващо въздействие. Така трябва да се гледа на този мач и шестте гола, за да има успехи, а не неприятни изненади. Амбициите на ЦСКА далеч надхвърлят височината на пернишката бариера и затова е още много, много рано да се вика „Ура!“ Пропуснатото и изгубеното трябва първо да се наваксат, ЦСКА да измие лицето си в чисто футболен план и да може да погледне в очите феновете си. Чак тогава пак ще има право на радост, тържествени възгласи, пък дори и на заря с фойерверки. Нещо, което често се правеше по вечерно време в Борисовата градина...

източник вестник „Футбол“

Галерия

Сувенири