Много труд хвърли ръководството на ЦСКА, за да създаде условия за истински празник при завръщането на Христо Стоичков в Борисовата градина. Преценили опасността от поява на нездрава ревност или (не дай, Боже!) завист, шефовете на армейския клуб не подчиниха посрещането само на „Златната топка“, а достойно включиха в церемонията и другите двама големи български футболисти Трифон Иванов и Емил Костадинов. Но...дори и това не стопи леда между триото, което ни е носило толкова успехи на международното поле. Стоичков изведе отбора с временните функции на почетен капитан, а Трифон и Емо не застанаха до него, а се наредиха последни. Безмълвна, но достатъчно ясна демонстрация на отношение и чувства.

И все пак публиката великодушно им прости в очакването на футболен спектакъл. На празник, който „на живо“ да я върне години назад към славните времена на непобедимата армейска школа. Е, получи се едно полувреме на прилична игра, в което „Металург“ бе достоен партньор. Гостите дори имаха възможност още във втората минута да открият резултата, но Станев изби с крак опита на Киров да насочи топката към мрежата му. Миг след това възторгът обхвана трибуните пред наказателното поле Стоичков с пета пусна пас към Чомаков, той пък продължи към Костадинов, ала нападателят не намери целта. Последваха още няколко образцови атаки, в които Ицо раздаваше пасове по конец, а веднъж сложи от корнер топката на главата на Трифон Иванов.

В 14-ата мин Бончо Генчев (безспорно в момента най-добрият футболист с червена фланелка) получи хубав пас от Ат. Георгиев и в английски стил откри резултата. Това като че ли бе сигнал за „голеада“, но „Металург“ не допусна да бъде направен за смях. Чисто и коректно защитата се справяше с армейските набези, а и те позагубиха първоначалния си устрем. Ако в 45-ата мин опитен вратар като Драгов не бе допуснал груба грешка, може би нямаше да се стигне и до втория гол на Бачев.

За истинско съжаление през втората част футболните умения отстъпиха място на неприятни картини. В 65-ата мин на Стоичков бе даден сигнал за смяна и той тръгна да предаде капитанската лента на Трифон Иванов. Вместо да я поеме и дори колегиално да поздрави колегата си за дебюта, Туньо грозно захвърли символа на ЦСКА на тревата. Чомаков се опита да замаже конфузията и подаде лентата на Костадинов, а той пък я наниза на китката на ръката си като най-обикновена парцалена превръзка.

С това свърши не само футбола, но и доброто настроение. До края на мача публиката люто освиркваше Трифон Иванов при всяко съприкосновение с топката и се чудеше до къде ли ще стигне този зараждащ се конфликт. Да имаш всепризнати звезди в отбора си е хубаво, но май българският ген трудно търпи съперничеството. Прекаленото самочувствие без време е сваляло от трона не едно и две величия, а от последствията пак страда само публиката.

източник вестник „Футбол“

Галерия