Изтичаше 42-ата минута, когато Ивайло Киров майсторски прехвърли топката надясно към Зафиров, който пък с часовникарска прецизност я поднесе на главата на устремения напред Андонов и за вратаря на Локомотив Колев не остана нищо друго освен да проследи посещението й във вратата му. Впрочем до този момент нищо особено не се бе случило на терена. Червените атакуваха напористо и безплодно — комбинация между Стоилов и Зафиров бе завършила с удар в аут, по-късно отново Зафиров бе на сантиметри от гола, но бе изпреварен от Колев, а сблъсъкът между двамата можеше да завърши с контузия за младия нападател на ЦСКА. Ще се запомни и едно решение на съдията Георгиев, който снизходително помилва Коев, след като последният безпардонно бе покосил откъсналия се сам напред срещу вратата на Локомотив Стоилов. Другаде за това дават червен картон...

Смърфовете прекараха първото полувреме главно в своята половина, като от време на време предприемаха ялови опити за атаки, най-често завършващи със засада на Въчков.

Едва ли обаче някой е предполагал каква вихрушка ще се завихри край локомотивската врата през втората част. Тон даде отново Андонов, който в 47-ата мин се възползва от хубав пас на Стоилов и удвои преднината на ЦСКА, а само минута по-късно можеше да забие и трети гол. Това, което не свърши той, обаче направи Марашлиев в 57-ата мин, след като получи топката от напредналия по фланга Зафиров. От този момент нататък Локомотив рухна. И малкото рационално в играта му изчезна, отстъпвайки на хаоса, нервите и безволието. За цялото второ по-лувреме футболистите в черно-бяло само един път застрашиха дебютиращия отново с червения екип Румен Ненов. Коев пък се изхитри да си изпроси втори жълт картон (справедливостта все пак възтържествува) и напусна терена, а реферът Милко Георгиев можеше да покаже още малко характер като накаже онзи „смърф“, който в тълпата от протестиращи локомотивци налетя да го блъска.

Оттук-нататък въпросът единствено бе колко гола още ще могат да отбележат червените. И те не закъсняха — в 64-ата минута след подаване на Киров във вратарското поле Андонов разтресе мрежата. Две минути по-късно отново той стреля към вратата, но Колев отби. Заредиха се атака след атака. Бързите набези по фланга на Зафиров и Коилов, точните пасове на Стоилов и Киров и безмилостните завършващи удари на Андонов разнищиха защитата на „смърфовете“, а сигурните действия на бранителите на ЦСКА обезсмислиха редките опити на гостите да се доберат до по-достоен резултат. Всичко вървеше в играта на „червените“ през това паметно второ попувреме. Топката изглеждаше подвластна не само на краката, но и на мисълта им, послушно попадаше в краката на този, към когото бе изпратена и като че ли магнит я теглеше към вратата на аспириращия (явно съвсем неоснователно) за място в европейския елит Локомотив. А за да се превърне загубата му в пълно поражение, се погрижи вездесъщият Ивайло Андонов, направил заедно със съотборниците си най-добрия мач на ЦСКА в това първенство. В 80-ата мин от двайсетина метра той простреля вратата на Колев през куп играчи, а в самия край на срещата изсвири и последния акорд в реквиема за „смърфовете“, като след пас на Марашлиев оформи с глава рекордното 6:0 за своя отбор.

източник вестник „Футбол“