Какво време случиха само двата съперника на стадиона в Борисовата градина! Удобно сякаш за всичко друго, но не и за футбол. Всъщност, неприятни бяха не толкова студът и снегът, който се сипеше ситно като пудра захар, а самият терен. Уж идеално почистен, но замръзнал, твърд и хлъзгав като току-що изциклен и обилно намазан паркет...

Футбол ли? Дрибъл? Техническо превъзходство? Всичко изчезна яко дим още в първите минути след началния сигнал на съдията Любен Ангелов, понесъл впоследствие упреци от зрителите. Естествено, привърженици на ЦСКА. При тежките, изключително неподходящи условия за игра се затрудняваха не само футболистите, но понякога и Ангелов. Не бе лека неговата! Играчите поне получаваха от време на време порция снизхождение от трибуните при несръчно боравене с топката. А съдията? Понякога след някое мъжко единоборство той отсъждаше нарушение в полза на „смърфовете“. И „червената” агитка не му прощаваше, не скъпеше „аплодисментите“... А Ангелов се стараеше да бъде прецизен! И успяваше.

Накратко, арбитърът свири точно, обективно. В 68-ата минута той не се подвоуми да отстрани дори старши треньора на пловдивчани Петър Миладинов от резервната скамейка поради отправена към Темида реплика! 

В този двубой нещата се решиха не толкова от майсторството, колкото от терена, който бе истинска снежна рулетка. Като в казино. Шансът сложи благосклонна десница върху рамото на „червените”, обръщайки гръб на „бяло-черните“, които на два пъти бяха близо до изравняването: минута преди почивката, когато капитанът им Садъков се измъкна от двама защитници, излезе сам срещу Ненов, но ударът му прати топката на сантиметри от левия страничен стълб (може би го смути и навременното излизане на Ненов, скъсил ъгъла?) и в самия край на мача, когато Видолов (мач №100 в „А“ РФГ) също не съумя да порази целта...

Независимо от загубата, „Локомотив“ се представи добре. Да се чуди и мае човек за лошия му старт преди седмица срещу „Хасково“. А може би този път мотивацията е била по-голяма с оглед на съперника, който е силен дразнител за всеки тим? Кой знае... Неведоми са пътищата в психиката на нашите отбори, потайна е душата на българския футболист, в която съжителстват сърца на заек и на лъв.

Локомотивци играха добре. Огънаха се само през първите петнайсетина минути, когато ЦСКА буквално ги бе награбил и безмилостно ги мачкаше... Тогава падна единственият гол, дело на Ивайло Андонов чрез технично изпълнение при поемане на топката и още по-техничен удар. След това „червената“ буря утихна, играта се изравни. А след почивката гостите стояха по-добре на терена от своя съперник: по-стабилни, подаваха си топката с едно докосване, почти не я водеха, допускаха по-малко технически брак...

Играчите на ЦСКА, с някои изключения — Андонов, Киров, Нанков, Бабунски, Кирилов — след гола така и не се приспособиха към коварния терен: неспирно водеха топката, мачкаха я безмилостно, играеха на дребно. Тактическа слепота! А уж мнозина са с претенции за класа. Загубиха се и Метков, и Коилов... А те са важни звена в игровата схема на „червените“! Искренов пък реши, че след 1:0 е способен сам, с бързина и дрибъл да нокаутира съперника, всячески се стремеше да вкара гол, но бе подценил коварството на терена. Имаше няколко случая, когато Гиби, вместо да пласира топката на съиграч пред отвора на вратата на Василев, предпочиташе да играе сам докрай, независимо че бе блокиран от защитници. В схемата на ЦСКА не се оказа достатъчно „гориво“ в предни позиции, където Искренов беше оставен сам, подкрепян епизодично от Нанков, а след началните 15 минути „червените” играха сякаш без дясно крило... В защитен план се отличиха Бабунски и Кирилов. От гостите нямаше изявен лидер. Повече очаквахме от Видолов, но теренът се оказа голяма лъжица за неговата крехка физика и дрибъл... Впрочем в този мач, който би могъл да се отложи за по-добри теренни условия по-нататък, не мина без контузия. Тя сполетя капитана на ЦСКА Ивайло Киров, който в 40-ата минута напусна играта поради травма в коляното. Ценим ли здравето на футболистите?

източник вестник „Футбол“ бр. 270