ВРЕМЕТО БЕШЕ ХУБАВО...

През цялото първо полувреме голяма­та тема поне на „главната” трибуна бе, че „вече свърши лошото време“... Фут­болната скука прикова вниманието на “постоянното присъствие“ и върху единствения вълнуващ се там. Така или иначе човекът с тъмните очила и бяла­та риза не бе идентифициран - едни го­вореха, че ще закупува стадиона, други, че е главен готвач на прочут ресто­рант.

Другият факт, достоен за съжаление през тези минути бе тежката конту­зия на А. Димитров: при падането след единоборство той напусна терена със счупена ръка. Явно бе, че десният за­щитник на гостите няма вина, но съл­зите на Зафиров ги видяхме още в та­зи 35-а минута. Нелепата случка като че ли даде отпечатък на целия мач и не бе случайно, че П. Кирилов заяви, че „не ми се искаше да гледам повече“...

Впрочем освен на хубавото време зри­телите се радваха и на спортсменския дух в тази среща. Изданието й през втората част бе много по-футболно, въпреки приспивното темпо. Локомотивци, според старши треньора им направиха най-слабия си мач - защита­та бе бавна, безметежна и... добродуш­на. Особено в миговете на увеличени до­макински обороти, тон за които дава­ше фантазията на Георгиев и Редин, бързите придвижвания на халфа-крило Нанков. Той заслужи най-много позд­равления - за гола след забележителен слалом през четирима защитници, за класическите и точни центрирания. Добро впечатление направи и локомотивецът Йорданов - въпреки разсея­ността си някои от соловите му изпъл­нения върнаха зрителите към спомени­те за играния на този стадион футбол от висша класа.

В крайна сметка почитателите на ЦСКА бяха доволни само от победата, която ги направи сребърни медалисти. Разбираемо бе неудовлетворението от поредицата пропуски на Марашлиев, Донев, Георгиев, но ако всички голови положения влизат... Както и да е, исти­ната е, че публиката има право - тя е неразделна част от една впечатляваща традиция на „червените” и желае да вижда един конкурентноспособен за Ев­ропа ЦСКА. Това е амбицията и на ръ­ководството му - президентът Михов и старши треньорът Никодимов на пресконференцията говориха повече за недопустимото обезличаване на бъл­гарския футбол чрез неразумното про­даване на млади талантливи футболис­ти зад граница. Наистина в сегашния момент „продажбите на всяка цена“ са неуправляеми и съдбата на отборите за догодина е непредсказуема.

Непредсказуемо слабо може да бъде и равнището на българския футбол. Ще се намерят ли хора, които да сложат „стоп“ на спускането?...

Захари НИКОЛОВ

източник вестник „Футбол", брой №22/03.06.1991 г.

Галерия

Сувенири