Завърнали се от приятната футболна екскурзия в Лихтенщайн, „червените“ едва ли са очаквали какъв горчив коктейл са им приготвили горнооряховските локомотивци, които досега не бяха влизали в списъка на малцината, изпитали щастието на победата на стадиона в Борисовата градина.

А началото съвсем не предполагаше подобна развръзка. Играчите на ЦСКА спокойно се настаниха в полето на гостите и започнаха методично атака след атака. В тези минути отсъствието на Андонов, Мачев и Киров почти не се чувстваше, защото Дочев покриваше голям периметър, Танев с ходовете си напомни, че постепенно излиза от сянката, а Бабунски пробваше силата на удара си от фаули. В самия дебют Марковски отблизо с глава пропусна изгоден шанс и с това сякаш постави началото на една безкрайна поредица от учудващи пропуски от непосредствена близост с глава, в които главни действащи лица бяха Шишков и Чирич. Горнооряховци приеха играта в своята половина и епизодично поглеждаха към Ананиев. В 25-ата минута Игнатов „светна предупредителната лампичка“, нанасяйки светкавичен удар с глава покрай вратата, но едва ли някой му обърна сериозно внимание. После пас на железничарския щурмовак изведе Станков на стрелкова позиция, но Ананиев спаси. В края на полувремето гостите бяха сполетени от нещастие – при падане Лазаров си навехна ръката и бе сменен. И когато вече се очакваше почивката да дойде при нулевото равенство, Игнатов пое технично топката и с мощен шут от около 25 метра прониза десния горен ъгъл на Ананиев – прекрасен гол, който бе посрещнат от публиката на ЦСКА с ръкопляскания и аплодисменти, последвани от пронизителни освирквания, адресирани към играчите в червено.

Те обаче едва ли бяха толкова обезпокоени от негативния развой, защото толкова много мачове са били „обръщани“ на този стадион, а традицията тук има страшна сила. Да, ама не! Нападенията на „червените“ увеличаваха темпото и интензивността си, но едновременно с това все повече затъваха в тресавището на шаблона. Една след друга се сипеха високи топки пред Тодоров, които в повечето случаи ставаха лесна плячка за снажната горнооряховска защита и вратаря, а в моментите, когато играчи на домакините се озоваваха в изгодни позиции за стрелба, те бяха с погрешен мерник. Шишков и Чирич, като на повторение, се хващаха за главите и предизвикваха справедливо неудоволствие на зрителите с неумелите си изяви. „Червените“ този път нямаха основание да недоволстват и от съдийството, защото арбитърът Петър Янински бе винаги в близост до мястото на събитието, стриктно санкционираше нарушителите и успя да овладее обстановката, приближаваща се с всяка измината минута към точката на кипене. Близкият край сковаваше действията на домакините, а локомотивци не пропускаха и най-малката възможност за контраатака. Така минута преди финала Игнатов (истински влекач, тип „Локомотив“) изстреля под ъгъл страхотна „бомба“ и Ананиев с пожертвувателен плонж предотврати второ попадение. Тази негова смела реакция му коства изваждане от строя (той бе откаран с линейка), а на негово място вратарския екип облече Горанов (бяха извършени и двете смени). На него обаче така и не му се наложи да се намесва, защото в следващите минути (естествено бе дадено продължение) пред Тодоров вреше и кипеше – гледахме сериала „Корнер след корнер“, но топката остана недостижима.

„Локомотив“ спечели заслужена победа, демонстрирайки дисциплиниран футбол и правилна постройка. А за „червените“ останаха много поуки и въпроси. Впрочем...

БОБИ СТАНКОВ И ПЛАМЕН МАРКОВ СИ ОТИВАТ

Минути след края на мача, атмосферата пред стадиона наподобяваше разбунен кошер. А на пресконференцията президента на клуба Боби Станков и техническият директор Пламен Марков подадоха оставки. Многозначителни са думите на Станков: „Няма сила, която да ме накара да си променя решението“. Треньорът Хаджиевски бе останал в съблекалнята, а близките дни вещаят „огнен“ развой на събитията в ЦСКА...

източник вестник „Футбол“ бр. 300

Сувенири