11

ЦСКА(СОФИЯ)
Левски(СОФИЯ)
Дата: 5 май 1991 г. 18:00 ч.
Турнир: „А“ републиканска футболна група 1990/91 (25-и кръг)
Стадион: Васил Левски, София
Посещаемост: 20 000 зрители
Треньор на ЦСКА: Аспарух Никодимов
Съдия: Любе Спасов
На живо по: БТ1
Титуляри :
Резерви :
  • Ивайло Панчев
    76′
  • Даниел Боримиров
    80′
  • 17мин

    Гол

    9. Петър Михтарски (Левски Сф)

  • 89мин

    Гол

    11. Бернардо Редин (ЦСКА)

След мъчително вкарания гол от Редин, до мен колега възкликна: „Казах ли, че ЦСКА ще изравни“..., друг пък обяви равенството за нелогично. И двамата имаха предвид явното превъзходство на „сините“ и пропуснатите десетина голови положения. Накрая си казахме да не търсим логика, във футбола всичко се случва.

Голямото в голямото дерби на пролетта бе, че войната между „сини“ и „червени“ на терена отстъпи място на... футбола. На полувремето Гацо Стоянов, един от великия ЦДНА, бе истински развълнуван: „Не е важно кой води - за първи път от години между двата състава гледаме хубав мач, а не битка“... Като знаем колко пестеливи на хвалби са ветераните, ако не „отличен", спокойно можем да оценим срещата с „петица“!

Разбира се, левскарите бяха тези, които направиха от мача зрелище - плетяха чудесни комбинации, инфарктно контраатакуваха... Съперниците им като че ли не вярваха, че това е същият (от видеозаписите) „Левски“: явно младите в отбора не са готови психологически за „вечния двубой“. Само така можем да обясним безпомощността им в средата на терена. Георгиев бе познатият ни „брилянт", но често вдигаше безпомощно ръце към съотборници при парадоксални за професионалисти грешки. И не беше случайно, че почти 60 минути армейците разиграваха успешно топката между... крайните бранители. Статичността на „червените“ бе очевидна за треньорското ръководство, което реагира с адекватни смени. Вярно, ЦСКА се „раздвижи", но обрат не се получи - „сините“ владееха развитието на играта и поне в пет случая зрителите „виждаха“ решителния гол. С него се разминаха иначе отличните Шаламанов, Донков, Михтарски, Йотов...

Така сегашните момчета на Васил Методиев доказаха, че са достойни за традицията „Левски“ да играе в тези срещи на върха на възможностите си, но нямат самообладанието за „звездния миг“. Сполучи само Михтарски - голът му с № 100 бе типичен за стила му: обезсърчаващ съперника демараж, прецизен удар. Вероятно това попадение ще има доларово покритие в бъдеще - аплодираха го трима европейски мениджъри. Имаше и неколкократно френско „браво“ за нестандартните пасове на Георги Георгиев. Вероятно, ако имаше повече пространство за Марашлиев (зебелязваше се само в борбата с техниката си) и ако стратегът беше подкрепян не само от Нанков, щеше да има „брависимо“ и за двата тима...

...Ще завърша с общото задоволство, че гледахме динамичен, безкомпромисен и същевременно спортсменски мач. Футболистите на двата големи отбора показаха на толкова „гневните“ си колеги от „А", „Б“ и „В“ РФГ, че над всичко в спорта е кавалерският дух. Имаше и „мълнии", но главният съдия Любе Спасов бързо ги отразяваше. И той, и помощниците му Т. Колев и Хр. Тончев бяха на висотата на този мач. Темида заслужи аплодисменти и затова ще цитирам мнението на един друг голям от миналото, който не хвърля думи на вятъра: „Доволен съм - това бе едно интелигентно съдийство“...

източник вестник „Футбол“

В 35′ Тодор Стоянов спасява дузпа.

Видео