Почитателите на футбола преживяха една прекрасна вечер — ЦСКА и „Левски“ направиха мач, равнозначен по стойност с най-доброто в европейските клубни шампионати. Затова и никой не прие като гол комплимент репликата на Иван Вутов, старши треньор на триумфиращите шампиони: „Благодарен съм на колегите ми от ЦСКА, които допринесоха много, за да бъде този мач действително голям…“

Настървението, с което започнаха „сините“, не можа да бъде охладено с ранния гол на Бабунски, но припряността попречи на Сираков и Боримиров бързо да възстановят равенството. „Червените“ се възползваха и от грешните пасове на съперниците за светкавични контраатаки. При една от тях персоналният пазач на Андонов — Славчев, не разчете позицията си и бе хитро преодолян, след което ЦСКА чрез Драганов „тушира“ Николов — 2:0. Повечето от зрителите на стадиона си спомниха есенната среща между грандовете. Ала между тях нямаше никаква прилика. Старши треньорът Иван Вутов бе поставил като основна цел прекъсване на взаимовръзката между техничните и изобретателни халфове и нападатели на съперника. Плътното персонално покритие (очертаха се четири „сенки“) оправда вярата на треньора, че възпитаниците му имат тактическата култура за този иначе с много неизвестни вариант. Пълният успех на „сините“ се видя с просто око — ЦСКА не можа да прави играта си и през целия мач разчиташе на контрите. Разбира се, можеше и да спечели, но само при абсолютен малшанс за „сините“.

Ала дойде онази 40-а минута, която си струва да чакаме в сивото футболно ежедневие с години. Шестходовата комбинация (Славчев — Сираков — Гетов — Славчев — Гетов — Славчев — Сираков — Гетов) с едно докосване „земя-въздух“ бе един „син“ шедьовър за златната българска футболна книга. Той въодушеви всички ценители на изкуството в играта и може да бъде сравняван само с магиите в американския баскетбол. Екзалтацията за „сините“ поклонници настъпи с приземяването — Сираков артистично копна топката в последния „дубъл“ към Пламен Гетов и футболният академик показа в пълна степен изяществото на техниката и фантазията: Изненадани, играчи и публика занемели следяха бляскавата парабола до мрежата — ГОЛ!

Тези десетина паметни секунди бяха кулминацията на красотата в играта, но второто полувреме донесе още много мигове на възхищение. „Левскарите“ заиграха в шампионски стил — разнообразието в подхода им към Ненов обърка дори и Бабунски, и неведнъж защитниците оставаха само наблюдатели на мощните „сини“ атаки. Наско Сираков показа най-силните си страни на „таран“ и бе истински властелин пред вратата на ЦСКА. Изравнителният му гол бе изява на мощ, съобразителност и желязно спокойствие. Централният нападател в това полувреме се раздаде докрай. А интуитивната връзка с Гетов развя докрай сините знамена: Пламен пусна изненадващ пас, Сираков от аутлинията пред хипнотизираните защитници прехвърли топката на Гетов и… 2:3!

Много минути преди това напусналият поради стара контузия Искренов възпламени привържениците на ЦСКА, очакващи трети решаващ гол. Не се получи — Метков бе незабележим, Киров не поглеждаше напред, усилията на Коилов и Андонов не стигаха за нокаут срещу „Левски“. След мача старши треньорът на „червените“ Цветан Йончев изказа разочарование от халфовете си, които загубиха не само битката, но и физиономията на състава. А когато играта не върви, грешките в защитата са естествени. След 2:3 ЦСКА се помъчи да обърне отново развоя на мача. Беше твърде късно, а и вратарят на „сините“ Николов спаси два „чисти“ гола. Така заслужи аплодисменти и накара левскарите да забравят как се разсея при първия гол.

След срещата бившият футболист от ЦСКА, който даде оценките за този мач, сподели: „Десетки“ се поставят само на Пеле и Марадона, но освен Пламен Гетов бих дал висока оценка и на Любе Спасов и помощниците му. Главният арбитър показа, че голям съдия може да стане само този, който се съобразява с правилата на играта, а не с имената на тимовете и футболистите…“

източник вестник „Футбол“ бр. 279