От доста време на ст. „Народна армия” не бяхме наблюдавали такъв приятен мач. Обикновено гостуващите отбори излизаха на терена обречени с пораженска психика и след като поемаха поредната порция от голове си заминаваха съвсем ненатъжени. Този път футболистите от старопрестолния град не скриваха амбициите си за едно по-авторитетно присъствие на стадиона в София, което пък от своя страна бе мобилизирало играчите на ЦСКА (макар не всички). След задочните словесни закачки Стоичков търсеше по целия терен Киряков, за да го надиграва, а след това се устремяваше към мрежата на Донев. От другата единадесеторка по подобен начин действуваха Балъков и Б. Генчев, но с по-малка успеваемост. Техничните изпълнения радваха окото, а многото голове бяха като за десерт. Връх на всичко бе брилянтната задна ножица, изпълнена от Б. Генчев, след която топката срещна напречната греда над Вълов.

Но нека сега видим кое хвърли върху хубавата бяла боя черно. На първо място посредственото присъствие на главния съдия С. Савов, който в една толкова коректна среща допусна прекалено голям брой неточности. Отегчението, което изпитваха от изпълнение на служебните си задължения футболисти като Иванов и влезлият по-късно Георгиев. Поредното доказателство на Костадинов, че му липсва елементарно спортно възпитание и етично отношение към колегите му футболисти. Интересно какво още трябваше да направи, за да му бъде показан поне жълт картон?! Дотук ще спрем, защото лошото отново взе да става повече от хубавото.

източник вестник „Народен спорт“ бр. 6490