"Оставка, оставка!...“ - крещеше истерично публиката на ЦСКА след последния съдийски сигнал. За запалянкото - съвсем логично. За трезвия разум - идват трудните и пълни с напрежение мигове на размисъл. Виена - Благоевград - София - ето го футболния трилър, който се разигра в главата на „червения“ запалянко. Нещо в ЦСКА куца. Нещо в ЦСКА го няма... Точно дербито с „Етър“ трябваше да очертае тънката линия между слуховете и реалността.

...2-ата мин - Коилов пропуска чист гол след разбъркване пред вратата на Моргун... 9-ата мин - отличен пас на А. Димитров към Хвойнев завършва с кошмарен пропуск на последния. Оттук-нататък се вижда едно - „Етър“ има здрава защита и това се знае отдавна от всеки, а сега се видя пак от всички. Бранителите на гостите са високи като Балдуиновата кула и обират всички „балони", които домакините твърдоглаво сипят пред вратата им, макар и да виждат, че това не носи успех. Нанков и Тони Димитров се „въртят“ на десния фланг. Коилов и Киров проявяват почти максимална активност в средната линия. Хвойнев като централен нападател търси път към себе си и бягство от комплекса „голове“ и в този мач. Постигна половинчат резултат. Отсреща - „боляри", събрани в пълно единомислие като при вечеря в царския двор, знаейки че този път София трудно ще превземе Царевец. Това е картината на този мач, минал за „дерби", но и събрал във фокус съвсем различни настроения и нагласа за игра от страна и на двата отбора.

Публиката на ст. „ЦСКА“ отдъхна облекчено, когато малко след почивката центриране на Метков бе засечено майсторски с глава от Хвойнев. Той се радваше като булка на свадба - най-сетне откри головата си сметка. В този момент ЦСКА сякаш се освободи от ужасите на последните десетина дни. А отличната комбинация Нанков - Метков завърши със странична ножица, но гол не дойде... Опит за „бис“ опитаха Хвойнев и Андонов, като Ивайло стреля с глава. За да свърши всичко. За кратко време, защото момчетата в червени фланелки трепереха при мисълта, че и този мач може да бъде загубен. Защото във всяка среща те излизат в различен състав, в който никой не знае кога и какво ще играе. Докато в „Етър“ Георги Василев може и да го няма, но това, което е създал, ще го има дълго. Този състав усеща къде му е силата и като съвестен прагматик я използва много точно. А тя е в организацията на игра. Зрелост, опит, които на негостоприемния стадион на ЦСКА бяха демонстрирани почти до максимума на възможностите им.

Прозата на гостите достигна стоте процента при единственото голово положение пред Ненов - Близнаков под погледа на цялата „червена“ защита забоде с глава топката в мрежата. После продължи спорът нерви - здрав разум. Червеният картон на Колев маркира крайния резултат... Който би могъл да бъде положителен и за ЦСКА, но в края на мача два пъти повече това можеше да бъде за „Етър“. Тези, които смятаха, че великотърновският тим е една бледа проекция на миналото си и ще си отиде с дежурния пасив от Борисовата градина, по-скоро вярваха във фантазиите на барон Мюнхаузен. Прав беше Спас Джевизов да се ядосва след поредната порция футболен миш-маш. Той заедно с треньора Цв. Йончев бе от друго поколение, което десетки пъти караше футболните хора да се чувстват горди, че са българи...

Трудно е да се намерят още отбори като „Етър", отдавна избили комплекса си за провинциална малоценност. Никодимов бил виновен за всичко! Ще припомня на публиката, че този сезон „Ливърпул“ има вече пет загуби, но никой не говори за оставката на Греъм Сунес... Защото да играеш в големия отбор е религия! А не да се разхождаш безгрижно по улиците, когато треньорите ти не могат са спят от яд и обида...

източник вестник „Футбол“

Сувенири