Добруджанци първо поднесоха букет цветя на ЦСКА, за да ги поздравят с победата за Купата на България, и след като им припомниха радостта и пиршествата, за две минути ги натикаха в последния кръг на ада. Скоростните и умни атаки на нападателите взеха връх над отпуснатата червена защита и след няколко пропуска Петков проби отляво, центрира ниско по земята, а Г. Иванов търкулна топката в мрежата. Футболистите на ЦСКА не са свикнали на своя стадион да бият център в 20-ата минута, но ето че им се наложи да повторят още веднъж това неприятно задължение. Пак Г. Иванов получи дълъг пас, промуши се между защитниците и „Добруджа“ поведе.

Уж гостите пристигнаха без Григораш и Захиу (удължили по неизвестни причини „отпуската“ си в Констанца), само с вратар и един ученик като резерви, а ето че дръпнаха със солиден аванс. И не се прибраха да пазят завоеванията си. Напротив — изпъчиха гърди с благородно предложение. Точки не ни трябват нито на нас, нито на вас. Дайте да се надиграваме с удоволствие за „последно десет“ в този шампионат, пък крайния резултат ние отсега го знаем.

Останаха неразбрани. Футболистите на ЦСКА тръгнаха с толкова стръв и нерви, колкото за цял сезон не сме виждали. Дори Нанков и Киров, образци на хладнокръвие и разум, си позволиха да  ритат и блъскат като заклети грубияни. И все пак футболното започна да си търси място на терена. Постепенно класата на Метков, Драганов, Коилов възстанови баланса и равенството можеше да дойде по-бързо, ако на вратата на „Добруджа“ не бе един чудесен Колев. До 41-ата минута той бе направо непробиваем, но след корнера на Нанков Киров с глава „отпуши“ целта.

За всички стана ясно какво ще последва, но съдията Г. Янков не позволи на „Добруджа“ поне на полувремето да се почувства победител. В 45-ата минута свирна една дузпа, която после Цветан Йончев категорично отрече: „Последен мач ми е това с ЦСКА, но дори и като подарък на раздяла не мога да приема подобни благодеяния. Развалят футбола.“ И действително щяха да го развалят, защото замалко гостите да не излязат за втората част. Обидени, те се затвориха задълго в съблекалнята, за да гласуват какво да правят. Нейсе, поеха кръста, но съдията пак им напомни за себе си. За най-безобидното „Играйте, бе! Играйте!“ (бях зад треньорската скамейка и го чух с ушите си) помощник-треньорът Кольо Марков бе напъден към трибуните.

Е, след разправиите дойде време и за удоволствието. В оставащите минути пълното превъзходство на ЦСКА не бе под никакво съмнение. Драганов показа майсторлък и се разписа за втори път след дузпата, после Т. Димитров „навърза“ защитата, но бе съборен в наказателното поле. Щатните изпълнители се събраха на консулт, но публиката започна да скандира името на Ненов и те отстъпиха четвъртия гол на вратаря. За петия най-после дойде ред и на Шишков.

източник вестник „Футбол“ бр. 283