Срещата между двата състава, пословични с школи, залагащи на техниката и импровизацията, премина под знака на упадъка на тези стойности. И ако недоволството у ценителите на играта бе заради лошата интерпретация на малцината футболисти, можещи да предложат спектакъл, то специалистите нямаха илюзии, че ще видят нещо различно от последните изяви на двата тима.

Впрочем „новинка“ имаше - Нанков, най-добрият този сезон в ЦСКА, се придържаше стриктно на десния фланг и акциите му разпиляваха ботевската защита. Неприятното бе, че единствено Андонов в нападение му пригласяше като мощ и изобретателност, докато Метков твърде често се губеше или грешеше (в пасове и дрибъл). В същата „позиция“ бе и Драганов, а „седмиците", писани от д-р Стефан Божков, са главно заради хубавите им голове. С пълно право - в тази суша и това е нещо много, много голямо.

Мачът може да се раздели на няколко „етапа“: до 18-ата мин „канарчетата“ се самоприспаха с бавното си темпо и след бърза акция Андонов разтърси мрежата на „Ботев“. Последва вихрушка в червено - Драганов в стил „Иван Колев“ заби гол с диагонален шут, после вратарят Попов спаси две „стопроцентови“ попадения и... дойде 13-ата от откриването на резултата. Триходова комбинация Искренов - Кочев - К. Димитров завърши с жесток удар във вратата на Ненов - 2:1! Оттук - 31-ата мин на срещата до 87-ата по трибуните се настани носталгията по доброто старо време. Очакванията за нещо хубаво се подхранваха от няколкото брилянтни изпълнения на Нанков и Андонов, както и от епизодичните взаимодействия Искренов - Петров. „Червените“ не успяха на няколко пъти в последния миг, ботевци грешаха още на подстъпите към Ненов. Домакините играха с голяма стръв и на фона на аморфните реакции на съперниците си бяха по-динамичните, по-острите. По-остри бяха те и в единоборствата. Разбира се, като правило в рамките на правилата, но направиха и много нарушения. Съдията Веселин Богданов на няколко пъти (като че ли се повлия от трибуните) не „видя“ груби влизания срещу Искренов. Той пък му се разсърди и... последва справедливо червен картон: Искренов дриблира между няколко съперници, които го блъскаха, но Богданов даде правилно авантаж, а в момента на паса Гиби бе леко поднесен. Топката бе далеч от него, когато нечул съдийската свирка (вероятно), футболистът наруга арбитъра. Сигурно Искренов съжалява за изпуснатите нерви, но е глупаво да постъпва като последен аматьор. Неприятно е и друго - когато представители на Темида непременно искат да докажат, че са по-велики от „звездите“ и толерират грубостите срещу футболисти, които свързват играта с изкуството. Това не означава някакъв „чадър“ за майсторите, просто реферската свирка трябва да е безпристрастна. Иначе все по-често ще гледаме как надарени състезатели подскачат и не правят това, което могат, което биха искали да видят зрителите. Независимо на какъв цвят фланелки са привърженици.

Един друг футболист - халфът на ЦСКА Павлов - като че ли напусна (в 85-ата мин) терена, разстроен от „репликите“ на част от зрителите. Вярно е някои от тях го освиркваха, но други му ръкопляскаха. Важното е, че русокосото момче съумя да надмогне грешките си и заигра добре. А в големия футбол успяват само тези, които доказват, че могат да са големи. Засега и за ЦСКА, и за „Ботев“ е време на доказване. Останалото е илюзия.

източник вестник „Футбол“

Сувенири