Чувството, че нещата около купата и самите срещи са естествени, създаде в последните седмици един нов фон, един особен дъх на футболния живот у нас, непознат от дълго време насам. Увеличеният брой на посетителите, интересът, стилът на поднасяните информации от медиите подсказаха за сетен път какво обича и какво очаква зрителят от баталиите по зелените терени. И колко многократно нараства отговорността на тези, които с действията и бездействията си позволиха в първенството да се получи нещо съвсем друго и съвсем различно от това, което наблюдавахме в елиминационния турнир.

Не че бе постигната някаква изключителна класа, не че всичко се промени като с магическа пръчка, но така или иначе станахме очевидци на прояви, които предизвикват вълнения, прояви, които бяха наградени с овации, прояви, след които наистина се почувства органична връзка между отбори, състезатели и зрители. Е, нали искаме точно това? Да усетим и ние изнурителната тежест на играта без сметки, когато отборите са непримирими и когато във всяка следваща игра ги очаква нов и още по-силен противник.

КАКВИ ОТБОРИ СТИГНАХА ДО ФИНАЛА?

Още в предварителните срещи и особено срещу „Левски“ се видя, че „Ботев“ има публика, която се вдъхновява от играта му и е готова да го следва. Това е едно предимство за клуба, което го приближава до изискванията на европейския футбол. Там клуб, който не може да покрие поне 65 процента от бюджета си с приходи от зрители, трудно може да просъществува и още по-трудно би трябвало да очаква някакво бъдеще. Финансовите групировки, които подкрепят клуба, без съмнение са оценили това и го подпомагат още по-щедро.

Това, което може да се смята като минус на отбора от наша гледна точка, е начинът, по който се подготвя израстването на състезателите му. Многократната смяна на треньорите и главно концепцията за една продължителна и търпелива работа с тях до голяма степен е заимствана от миналото. Формулата на клубовете със зрители и пари в Европа, която много се нрави на почитателите им поради непрестанното приобщаване на нови имена – точни и сполучливи покупки на ключови играчи и бързо оформяне на тима.

Колкото и да е учудващо, настоящето ще постави ЦСКА в ситуация, в която клубът тепърва трябва да се бори за увеличаване на привържениците си. Няма град, няма столица в друга държава, която да излъчва четири отбора в първа лига. Това рязко намалява възможния брой на чистите привърженици и без някогашните мощни ведомства тепърва ще предизвиква една силна конкурентна вълна. Кой ще оцелее? Който провежда по-правилна политика и има по-добри спортни резултати. В това отношение ЦСКА защити претенциите си, достигайки до финала за купата. Във финансово отношение клубът е все още много разглезен от крупните траншове, които получава от своите звезди, играещи в чужбина.

Селекцията на отбора по редица причини не беше много сполучлива и това пролича от допълнителното привличане на състезатели по време на първенството. По принцип обаче по оформянето на своя състав ЦСКА се приближава повече до тези на големите отбори.

СБЛЪСЪКЪТ

Струва ни се, че най-важната грешка в тактическия план за развитието на финалната среща състезателите на „Ботев“ допуснаха още в самите начални минути. В желанието си да задържат топката повече в свое владение и да диктуват игровите действия, футболистите постепенно се подведоха и избраха лесния път да връщат или предоставят топката на крайните си защитници, които не изпитваха толкова силен натиск от страна на съперниците си. Това направи началото спокойно, но увлече състезателите в жълто в една съвсем нехарактерна за тях игра.Отнета бе възможността на подвижната средна линия именно тя да насочва атакуващите действия, при това подпомагана от включването на защитниците. Получи се едно особено несъответствие, добре изразено например в играта на Енгибаров. Десният защитник, така много харесван от треньора си и зрителите заради активните си включвания по фланга, този път не постигна нищо. В предишните срещи той бе полезен тогава, когато действията му допълваха тези на съотборниците му от средата на терена. Сега той се опитваше да направи това самостоятелно, тръгвайки от изходната си позиция с топката, без да бъде подкрепен от полузащитата. В резултат на това поведение отделните линии в състава загубиха ориентация за изпълнение на основните си задачи.
Състезателите на ЦСКА бяха насочени за неутрализация на активната игра на полузащитниците на „Ботев“. „Червеният“ отбор обаче поради специфичността на своите действия никога не се е опитвал да изгражда продължителни отбранителни действия непосредствено пред вратата на съперниците си. Сега това се получи естествено. Създаденото вакуумно пространство в средата на терена, в което полузащитниците в жълто нямаха топката, принуди противниците им да се придвижат още напред. Капанът щракна и ботевистите сами загубиха оперативния си простор. Сега те бяха непрекъснато затруднявани в изнасянето на топката, лишиха се от възможностите за бързото й разиграване с ограничен брой докосвания, изчезна изненадата като фактор. Но това не беше всичко. Специфичната игра на „канарчетата“, съпроводена с бързо освобождаване от топката в предишните им срещи, ги избавяше в голяма степен от затрудненията да провеждат единоборства. Сега това се наложи и те бяха поставени в неблагоприятно положение, поради по-добрите ръстови и силови качества на съпениците си. Едновременната двойна смяна, която извърши треньорът Дерменждиев, доста точно също може да се тълкува като опит за почти силово изменение на стила на игра, но съставът беше вече доста разстроен.
В тази обстановка ЦСКА подобре експлоатира създадените възможности, като сътвори още редица опасни ситуации и доста добри положения за увеличаване на резултата.

СЪДИИТЕ

Финалният мач извади на бял свят още един интересен феномен. Почти до края на първенството се смяташе, че ръководството им е на висота и за всеки отделен кръг нямаше повече от една минимална оценка 7. В последните кръгове от първенството, когато някои срещи станаха фатални за съперниците, съдийските грешки зачестиха. Много по-фрапиращо това пролича в мачовете за купата.

След финалния двубой състезателите, треньорите, ръководителите и медиите оспорваха редица решения на Момиров. С оглед обаче на получения резултат може да се смята, че той не ощети чувствително нито един от двата състава. Съвсем по друг начин според нас би трябвало да бъде оценено желанието му да допусне свободна игра и най-вече да остави без последствия много опасни влизания за отнемане на топката отзад. То застрашаваше състезателите и оказа голямо влияние върху качеството и сигурността на провежданите игрови действия.

ОРГАНИЗАТОРИТЕ

Приходите от срещата според единствения притежател на правата върху нея – БФС – бяха разпределени така: по двадесет процента на участващите отбори, двадесет процента за домакина „Пирин“, отлично справил се с многобройните си задължения по организацията и провеждането на срещата, и четиридесет процента за БФС. Практика, която се използва и в много други страни. С едно-единствено изключение – не стана известно къде ще потънат тези средства.В повечето европейски държави те имат точно определено предназначение.

Отново стана ясно, че нито знаем финансовите правила на играта, нито сме „тренирали“ за подобно състезание. Важното беше да се прибере парсата...

източник вестник „Футбол“ бр. 283

Галерия