Боже, опази горкия ни футбол! Тази молитва наистина е актуална. И не само след такъв „двубой“, а въобще за равнището на почти всички наши отбори. И не само клубни... Очаквахме, че за възпитаниците на старши треньора на „Берое“ Теньо Минчев, за тима на Кеби Атанасов, вицешампионът ЦСКА ще е далеч по-силен дразнител от „Черно море“ и от „Славия“, откраднали в Стара Загора по една и по три точки. Още повече че гостите от Равно Загоре многократно са сърбали попарата на негостоприемния стадион в Борисовата градина. Веднъж дори те бяха удавени в десетголов порой!

Оказа се, че дразнителят е едно, а психиката на българския футболист при гостуване — съвсем друго. В сърцето на всеки бероец сякаш още в съблекалнята се бе гушнало зайчето на страха и никаква треньорска заръка не бе в състояние да го пропъди. Още в 11-ата мин. „зелено-белите“ подновиха играта от центъра: Ивайло Андонов, временният водач в листата на стрелците в „А“ РФГ, сръчно укроти вдясно от вратата на Драгов топката, технично преодоля Ралчев и с нисък диагонален, бръснещ удар я изпрати в мрежата — 1:0 за ЦСКА. Това съвсем „обля с гипс“ краката на беройци и от фланелките им сякаш се развя белият флаг на пораженството... Шест минути преди гола, от пряк свободен удар, Бабунски изстреля топовно гюле, с което Драгов едва се справи, а в 13-ата мин. Павел Дочев (в нова роля — като опорен халф) отправи страховит удар, при който коженото кълбо профуча край левия страничен стълб на старозагорската врата. Постепенно „червените лъвчета“ намалиха оборотите в знойния следобед. Преднината ли ги успокои, жегата ли размекна първоначалната настървеност, но така или иначе те поеха по безкрайните лабиринти на солото... От тях играеше само този, който получеше топката. Останалите, с ръце на кръста, стояха и чакаха, едва ли не всяка червена индивидуална проява да завършва с голове. За подобно нещо са потребни изключителни майстори, каквито в ЦСКА липсват. Накратко, погрешен маниер на игра!
Неслучайно на пресконференцията след мача Хаджиевски откровено заяви: „Това е най-слабата ни среща от започването на първенството. Резултатът бе по-добър от играта. Десет минути преди края Бабунски напусна поради контузия. Най-големият проблем засега при нас е играта без топка! Трудно се пречупва манталитетът на българските футболисти и изобщо на всички от Балканите. Всеки се прави на велик с топката в краката, но щом негов съотборник я получи, не стартира на празно пространство, за да му предложи решение, да го улесни. Иначе нашият отбор има потенциал, но все още трудно го доказва!“ 

За „Берое“. Предизвика... съчувствие по трибуните. Само двама заслужиха добра оценка: вратарят Драгов (независимо от трите гола!), който след почивката игра с новокаинова блокада в рамото, и Петър Петров като последен в защита, въпреки че при третия гол Ивайло Андонов майсторски го премина по десния фланг и хладнокръвно изпрати топката в мрежата. При втория пък Ивайло Киров не сгреши след центриране и хитро изпрати кълбото покрай опорния крак на Драгов. Беройци само на два пъти обстреляха Ананиев. В 33-ата минута чрез далечен топовен изстрел на Сивов, встрани от левия страничен стълб. В 58-ата минута, когато Сивов повтори същия удар и вратарят със сетни сили изби топката. Толкоз. А централният нападател Веско Петков през целия мач изпадаше в... комични ситуации! И едва ли само високата температура, с която игра, бе причина за нескопосаните му изяви.

източник вестник „Футбол“ бр. 297

Сувенири