За отпускарския сезон и неизвестен съперник като арменския в Борисовата градина се стече приличен брой зрители. Те станаха свидетели на обеща8аща премиера в първия кръг на турнира на УЕФА победа, но разбраха, че до желания добър тим има дълъг път. И дума не може да става за подценяване на успеха на младите „червени“ момчета или за някакъв максимализъм просто ЦСКА е понятие за футбол от висока класа...

Затова и вълненията по трибуните не бяха еднозначни — като почитатели на голяма футболна школа зрителите аплодираха великолепните бродерии до вратата на Петросян, но имаше и разочароващи възклицания и дюдюкания. Разбира се, класическата победа бе оценена по достойнство Независимо от носталгията по бляскавите някога победи, хората оценяват трезво днешните реалности на ЦСКА. Почти едногодишните вълнения в клуба имаха за резултат сегашната селекция, която не можеше да не донесе онова вълнение от допира с УЕФА, което винаги „връзва“ краката. Допълнителното предразположение към нервност за неопитните армейци бе и отличната техника на арменците. Тя им позволи в първите минути да владеят оперативните пространства и да създадат впечатление, че ще бъдат много труден съперник. Прави чест на състава, който е почти ново издание на ЦСКА, че бързо съумя да преодолее смущението си и стана пълновластен господар на терена. Видя се, че в кондиционно отношение „червените“ превишават тотално съперника си и това предопредели постоянния им натиск към вратата на „Арарат“. Главни действащи лица бяха Коилов, който организираше повечето атаки, Милен Петков и Зафиров. Капитанът Лъчезар Тане8 хвърли много сили на предни позиции и няколкото му хитри пасове в наказателното поле на „Арарат“ създадоха за съжаление само високо напрежение. Лъчо бе в постоянната небратска прегръдка на защитник, рядко получаваше топката с лице към вратата и това до голяма степен намали силата на атаката. А той е не само най-опитният, но и най-интелигентният играч в състава и щеше да е много по-силен, ако действаше от втора позиция с разнообразни ходове, на които е способен. Независимо от това след многото пропуски на Коилов, Зафиров, Танев... първото полувреме завърши при успокояващото 2:0. Първо Танев майсторски вкара дузпата за спъване на Зафиров след триково изпълнение на фаул, а секунди преди почивката Коилов гросмайсторски намери десния горен ъгъл на Петросян.

Арменският отбор не можеше да бъде равностоен, защото добрата техника не е нищо без физическа мощ явно бе, че „Арарат“ няма нужната подготовка за този двубой. Григорян, Микхитарян и Атмурян направиха най-силно впечатление с няколко виртуозни индивидуални изпълнения, но след като преминаваха с лекота по трима-четирима съперници, „издъхваха“ и това бе редовното начало на българска атака. Няколко състезатели на „Арарат“ явно не са гледали световните финали и се опитаха да превърнат игрището в нещо като бойно поле. Още в 23-ата минута капитанът Тоноян бе изгонен за втори жълт картон, а в 47-ата Котчарян си позволи да ритне без топка Кирилов и също напусна терена. Все пак бе добре, че и двамата не оспорваха справедливите наказания на Крачунеску, иначе можехме да станем свидетели на грозни сцени. Неприятно бе да гледаме как Коилов си заслужи жълт картон, а след това на няколко пъти се правеше на „голям“ и подсказваше с ръце нещо на арбитъра. Той пък се направи, че не забелязва какво става. Но Коилов трябва да знае, че големите футболисти са големи не като се занимават със съдиите...

През втората част на срещата „червените“ играха изцяло в половината на гостите. Треньорът Божил Колев явно бе наредил на Зафиров и Петков да не се отделят от фланговете си, за да се разреди арменската защита. И когато халфовете се сещаха за тази поръка, двете остриета показаха силата на пробивите по крилата. Петков, който през първата част игра по цялата ширина на атаката, действаше по-ефикасно и стана съавтор на красивия трети гол: след като преодоля двама бранители на „Арарат”, видя коридор към влезлия в игра Шишков и той отигра прецизния му пас без забавяне. Високият централен нападател явно е единственият (засега) футболист с изразен нюх към гола независимо от „грапавините“ в техниката и паса. Неприятното бе, че същото важи и за повечето състезатели в средата на терена. Може би това се забеляза повече на фона на безпроблемното боравене с топката на арменците, но в повечето случаи праволинейността и липсата на точен и изненадващ пас бяха „малкото“, което не достигаше за очакваната разгромяваща победа. Гостите от бившата съветска република играха през цялото второ полувреме на върха на физическите си възможности и забравяйки грубостите, заслужиха и аплодисменти от умеещата да цени хубавото във футбола армейска публика.

След срещата старши треньорът на ЦСКА Божил Колев изрази задоволството си от резултата и от старанието на възпитаниците си. Не скри и многото брак, който отдаде преди всичко на липсата на опит. От своя страна колегата му Саркисян поздрави ЦСКА със заслужената победа и отбеляза, че съдиите са отсъждали справедливо. Саркисян се надява, че реваншът ще има футболни достойнства. Тази скромност означава преди всичко признание за „червените“, но мачът в Ереван не се очертава да е лек. Това най-добре го изрази Божил Колев с няколко думи: „Никой отбор в света не може да си позволи да подценява който и да е съперник...“

източник вестник „Футбол“