„Щом като велинградчани а се съгласили да играят в София, сигурно предварително са вдигнали бял байрак“ - чухме да коментират прииждащите зрители на стадиона. Бял байрак, ли? Да бяхте ги видели само как воюваха на терена!... С изключително висок дух, с показно себеотрицание, с несломима воля и пълна мобилизация на силите. И като наблюдаваха сърцатат им игра, на мнозина стана ясно как преди това са елиминирали Левски-Спартак. А сега на косъм от тази угроза бе и ЦСКА, който се добра до крайния успех едва след 120 минутна борба и изпълнение на дузпи.

Състезателите на ЦСКА сякаш бяха решили, че узрелият плод ще падне сам от дървото и започнаха играта с известно пренебрежение, отпуснато, на моменти бихме казали несериозно. Но минутите се изнизнаха една след друга, гол няамше и тогава пък започнаха да действат припряно, нервно, неточно. Впрочем удари от които можеше а падне гол имаше доста, но всички бяха блестящо спасени от вратаря Арсов, превърнал се в герой на мача.

И така редовното време не излъчи победител. И първото продължение не донесе развръзка. Пет минути преди края Денев бе съборен в наказателното поле и Божил Колев превърна в гол отсъдената дузпа. Но и това не бе краят. Течеше 120-тата минута, когато О. Кадьов от свободен удар намери път на топката през стената към мрежата - 1:1.

Последваха по 5 дузпи: от Чепинец реализираха О. Кадьов, Филипов и Иванов, а пропуснаха Ваклинов и Арсов. От ЦСКА точни бяха Божил Колев, Христов, Йончев, Денев, не вкара само Марков. И така - 5:4 за ЦСКА „Септемврийско знаме“

източник вестник „Народен спорт“