1:1 СКОВАНО, НЕТОЧНО

Армейският тим тръгна на щурм още в началото, притисна съперника си в неговата половина, атакуваше вратата му масирано, с много хора, които прииждаха към Карушков от задни позиции. Това не изненада никой, най-малко канарчетата, за които тъкмо такова развитие на играта откриваше възможности за прилагане на знаменитото им оръжие контраатаката. Тракия приемаше сражението в своето поле, но личеше, че и това е по предварителко начертан план. Нейните състезатели внимателно опипваха ходовете си, ту със забавяне на темпото, ту изведнъж с внезапни взривни спускания в свободни пространства, които често се откриваха в тила на противника. Чувствуваше се, че пловдивчани мислят когато подготвят атаката, че се стараят действието да бъде точно отмерено и изненадващо. Мозъкът при такива изпълнения бе Дерменджиев, който започваше движението от дълбочина, импровизираше, сам спринтираше напред. Така той се отличи в 14 мин., когато се понесе бързо по десния фланг и с точен удар отправи топката в мрежата зад Йорданов. Това бе и единственото постижение на гостите. Освен това имаше непростими пропуски в 36 мин. (Дерменджиев) и 70 мин. (Ненов). Опитите за нещо повече биваха проваляни от бездействието на Убинов и статичността на Попов, който прояви учудваща боязън да се пребори с залепения до него Марничев... На Дерменджиев бе трудно сам да поддържа горивото, без подкрепата и на диспечерския апарат, където слабо реагираха Ненов и Кючуков.

Шампионите успяха сравнително бързо да изравнят резудтата с хубав гол след удар на Цанев в напречната греда и намеса на Якимов. Ала играта им до края продължи да бъде в плен на хаоса и слепия натиск. Те действува все през центъра, в най-населения пункт и сами улеснявака тракийската защита. Не търсеха обходните движения, не използуваха фланговете, не съумяха да се преустроят в сложната обстановка, която сами създаваха. Жеков, явно невъзстановен след контузнята, се губеше в гъсталака. Най-активен бе Пенев, който покриваше голяма територия и отправи най-много удари във вратата на Карушков. Надмощието на армейците стана пълно, особено след като съперниците им явно подсказваха, че ремито ги задоволява, но то бе така безплодно и тактически безизразно, не играта в последната фаза доскуча...

Треньорите след мача:

СТ. ОРМАНДЖИЕВ: „ Двубоят бе равностоен. „Тракия наистина се оказа силен тим, макар че с нищо ново не ме изненада. Недоброто състояние на Жеков, както и контузването на Пенев в хода на играта, се отразиха върху облика на тима, намалиха ударната му мощ. Доволен съм от моите състезатели, спазиха тактическата дисциплина, но не можаха да вкарат голове...“

В. СПАСОВ: „ „Тракия“ може и повече. Отборът не игра така, както знае да играе... Това се дължи преди всичко на средната линия, която се предвижваше тежко, тромаво... Под възможностите си бе Д. Ненов, което е много важно за тима на „Тракия“. Попов, поради известен страх от Маринчев, не успя да се изяви. Някои пропуски пред армейската врата ни лишиха от победата, която нямаше да бъде незаслужена... Общо играта бе некачествена, което се дължи на голямата предпазливост, с която и двата отбора влязоха в двубоя. „

Милко Стефанов

ВИТРИНА НА МАЧА

ЦСКА „С. ЗНАМЕ“                                                 „ТРАКИЯ“

19 (11)                               УДАРИ                                   7 (2)

8 (6)                              от нак. поле                                  4 (1)

11 (5)                            извън нак. поле                            3 (1)

7 (4)                               във вратата                                  2 (2)

7 (2)                             вън от вратата                                4 (0)

1 (1)                              улучени греди                              1 (0)

4 (4)                              пресечени удари                           0     

2 (2)                               КОРНЕРИ                                   5 (3)

4 (2)                                 ЗАСАДИ                                   9 (2)

17 (11)                              НАРУШЕНИЯ                        9 (4)

Забележка: Цифрите в скоби се отнасят за първото полувреме.

Активност без голове?...

Треньорът коментира

Преди срещата между достойните един за друг противници ЦСКА „Септ. знаме“ и „Тракия“, разговаряхме с техните треньори:

СТ. ОРМАНДЖИЕВ (ЦСКА „СЕПТ. ЗНАМЕ“): „Тракия“ е стабилен и постоянен състав. Може да се каже, че у нас тя играе най-модерно. Противникът има футболисти с добри качества, които с общия ансамбъл взаимно се допълват. Той разполага с 5-6 състезатели, които много умело преливат от защита в нападение и обратно. Освен това, там има двама централни нападатели, много маневрени и находчиви – Дерменджиев и Ненов. Вземаме мерки да парираме техните действия в атака. В нашата половина ще разположим повече играчи, за да не създаваме големи пространства, които биха улеснили развитието на противнкиковата контраатака“.

В. СПАСОВ („Тракия“): „ЦСКА „Септ. знаме“ е силен отбор. Държа много на мачове срещу реномирани противници, проучваме отдалеч плюсовете и минусите в играта им. След загубата на армейците в Бургас ще ни бъде тежко. Залагаме  на нашия основен състав. Надявам се, че нашите нападатели Дерменджиев, Попов и Ненов ще могат да извършват успешни пробиви в противниковата защита. Ще приемем играта в нашата половина и търпеливо ще изчакваме благорпиятна обстановка за контраудар. Срещу силните единици на ЦСКА „Септ. знаме“ ще приложим солидно покритие“.

Предполагаме, че и единият, другият треньор не разкриха докрай своите тайни. В тактическите им планове навярно имаше още идеи и скрити ходове...

В каква светлина се представиха отборите?

ЦСКА „Септ. знаме“:

Може би нервното напрежение даде своя отпечатък върху първоначалните ходове на армейците. Те се впуснаха в борбата с желание, но същевременно с голяма неточност. В играта им липсваше стройност, насоченост и трайна връзка между отделните звена и линии. Едва след виртуозния гол на Дерменджиев, армейците се стреснаха. Целият отбор се изнесе в полето на „Тракия“. Започнаха настойчиви атаки. Реална последица на изразено териториално превъзходство дойде и изравнителният гол на Якимов. Въпреки надмощието стана ясно обаче, че в действията на ЦСКА „Септ. знаме“ нещо не е в ред. Всички играчи вложиха много усилия, но до края на мача не можаха да намерят верния и правилен път, за да постигнат нещо повече. Изнесени напред, в старанието си да атакуват и притискат противника, армейците оголваха своя тил и създаде празни полета, в които пикираха пловдивските нападатели и, макар и рядко, опасно застрашаваха вратата им. Личеше, че в крайната защита на софиянци не е на лице нужната съгласуваност и взаимодействие. В средата на терена Пенев, Б. Станков и Никодимов спечелиха много двубои, пускаха пасове, центрираха високи топки, но Карушков и неговите колеги от отбраната печелиха въздушните битки. Цялата беда като че ли идваше от погрешната и невзрачна игра на армейското нападение. За разлика от друг път нямаше игра на широк фронт, липсваше синхронизация и яснота. Така, освен териториалното превъзходство едва ли можеше да се получи нещо повече. Та нали двата барометъра, двете най-силни единици, организаторът Якимов и реализаторът Жеков, се представиха под своите възможности! Якимов отишъл на предна позиция и „задълбал“ в игра на дребно със солови прояви, не съумя нито да осигури острота на атаките, нито пък да извежда в удобна позиция съиграчите си. Жеков бе статичен и не така настойчив и опасен пред гола. Стана така, че всичко се концентрира в центъра, където беше най-гъсто населено. С движение ту на десния, ту на левия фланг Марашлиев правеше усилия да внесе повече разнообразие, но неговите опити бяха твърде плахи.

И така в този мач ЦСКА „Септ. знаме“ показа тактическа немощ  и не съумя да изрази в голове своето териториално превъзходство.

„Тракия“:

Както се и очакваше, пловдивчани приеха играта в своето поле и заложиха всичко на контраатаката. Още в началото, със спокойна и точна игра, те разиграваха топката, стремяха се да я притежават, по продължително време. Пролича, че в техните действия има мисъл и идея. Атаката се подготвяше старателно, предварително се опипваше от всички страни, изчакваше се да узрее моментът...

В защитата на „канарчетата“ лъхаше спокойствие, точност и съгласуваност. Глухчев бе енергичен и твърд, но коректен срещу Якимов. Служеше си с разнообразни технически прийоми при отнемане на топката, покриваше го плътно, държеше го постоянно „под око“ и успя да опази напълно национала. Неговият колега Задума с похвално старание следваше по петите Жеков, водеше с него енергична борба и записа в своя актив още един успешен мач. Разбира се, той беше и улеснен от пасивната игра на играча с №9... Заг гърба на крайната защита бе застанал един зрял и умен футболист Р. Стойнов, който с вещина коригираше всяка грешка на своите съекипници. Апостолов, в добра форма, старателно вършеше работата си отзад, а при възможност пресметливо излизаше напред и с хубавия си пас постави началото на много акции. Кючуков имаше задължението да посреща Пенев. Той изпадна в затруднение, тъй като националът бе най-силната единица на ЦСКА „Септ. знаме“. Армеецът оперираше на голям район, най-деен в средата на терена, извършваше пробиви, нанасяше удари във вратата. Ненов отдаде своите сили в средата на терена. Той получи много топки от защитниците и се стремеше да извежда в удобни позиции Дерменджиев, Попов, Убинов (Радков). Като недостатък бихме посочили, че тракиецът не можа да даде повече за завършването на нападателните акции, неговите пристъпи към вратата на Йорданов бяха съвсем малко. Попов работеше на десния фланг и в центъра. Той държа нащрек цялата армейска отбрана. Националното ни крило обаче не можа да изяви  до край своите спринтьорски качества, неговият принос беше твърде минимален.

Вдъхновителят, умът и душата на тракийското нападение бе Дерменджиев. Той кръстосваше неуморно по целия терен, „връзваше“ играта, участвуваше в красиви комбинации и бе най-силният изпълнител при контраатаката. Няма да е пресилено, ако кажем, че в този мач Динко изнесе показна лекция за играта на съвременния нападател: да се движи неуморно, да строи, да вкарва голове... И всичко това с будна тактическа мисъл и прецизна рационална техника!

В играта на „Тракия“ също имаше грешки. В този мач пловдивчани пращаха в нападението съвсем малко играчи. Може би не искаха да рискуват? Но имаше ситуации, при които трябваше по-смело да нападат...

Обшо мачът премина на не особено високо равнище. ЦСКА „Септ. знаме“ бе по-активният отбор, през по-голямата част на играта нападаше, а „Тракия“ в тактическо отношение стоеше на по-голяма висота.

Христо Младенов

Съюзен треньор по футбол

източник вестник „Народен спорт“