Дата: | 28 юни 1972 г. 19:00 ч. |
---|---|
Турнир: | Купа на Съветската армия 1971/72 (Полуфинал) |
Стадион: | Васил Левски, София |
Посещаемост: | 15 000 зрители |
Треньор на ЦСКА: | Манол Манолов |
Съдия: | Т. Бечиров |
-
1
-
284′
-
3
-
4
-
5
-
6
-
8
-
7
-
9
-
1046′
-
11
- 46′
- 84′
-
1Румен Горанов
-
2Борислав Ангелов
-
3Георги Христакиев
-
4Бонев68′
-
5Димитър Мумджиев
-
6Васил Петров
-
7Ангел Колев
-
8
-
9Димитър Цеков69′
-
10Атанас Михайлов
-
11
-
Иван Кръстанов68′
-
Николай Асенов69′
-
80мин
Гол
11. Димитър Марашлиев (ЦСКА „Септ. знаме“)
Стрелката на часовника вече отброяваше последния четвърт час от редовното време на полуфиналния двубой. Цв. Атанасов се вряза до крайната линия, а центрираната от него топка бе засечена с глава от Никодимов - удар на сантиметри от страничния стълб! Веднага след това Пацев наелектризира обстановката в наказателното поле на армейците. Получи се напрежението на големия мач, очаквано напразно дълго време, назря решителната схватка. И ето вълнуващият епизод, който донесе развръзката. Никодимов пак изстреля с глава една топка в гредата (както в 47-та минута). Настана разбъркване и Горанов със сетни сили трябваше да дири спасение - ъглов удар! И преди още да си отдъхнат, железничарите бяха попарени - Марашлиев изпрати бръснеща диагонална топка в „паяжината“. Красив момент - 1:0 за ЦСКА!
Армейците извоюваха правото да бъдат финалисти, благодарение на по-добрия си финален спринт, на по-добрата издръжливост. Но могат ли да отрекат, че в по-голямата част от мача не съумяха да се организират, че често пъти инициативата бе у противника и пред вратата им изникваха не една и две опасни ситуации. Денев губеше двубоите с Петров, Жеков не бе способен на силни акции, Марашлиев се измъкваше на свободни полета, но в завършека бе неточен. А и „Локомотив“ се бе настанил и по-сигурно в средата на терена...Чак накрая сякаш се получи искрата, която разпали настойчивостта и мощния напор в атаките на ЦСКА. За това допринесе много активизирането на Пенев и главно Цв. Атанасов, който лесно се справяше с пазачите си на фланга.
На локомотивци остава утехата, че все пак са се държали достойно срещу един съперник, който изплаши всички в последно време. Още повече, че трябваше да запълват дупки в отбора, поради отсъствито на няколко основни единици. И младите се оказаха надеждни попълнения. А ако не беше изневерил мерникът на главния стрелец, можеше да присъствуваме и на още по-интересен развой. Но Михайлов - макар че два пъти бе на метри от отвора на вратата - погреба надеждите на отбора си за гол.
източник вестник „Народен спорт“