РАВНА ИГРА, РАВЕН АКТИВ

СОФИЯ. Валеше като из ръкав, а на трибуните бе поникнала гора от дъждобрани. Очевидна бе притегателната сила на шампионатното дерби. Теренът бе подгизнал и хлъзгав, но общо взето състезателите се съобразяваха с климатичните особености и изнесоха мъжествен и увлекателен двубой.

Особено впечатлиха някои моменти от първото полувреме. С плътно воле Павлов затрудни Манолков, а след ъгловия удар пред вратата на ЦСКА настъпи критично разбъркване. Тишански изпълни бомбен пряк свободен удар, противниковият вратар изтърва топката и добавката на Спасов бе точна — 0:1. Йончев се отскубна по десния фланг и центрирането му бе засечено хубаво с глава от Христов — 1:1. После от где се взе тази експлозивност в прекия свободен удар на Б. Колев! Как не изневери и рефлексът на Стайков, който с бокс отклони топката и тя разтърси напречната греда! Размяната на удари продължи — Тодоров с глава улучи горния ъгъл, а Средков намери процеп в навалицата от защитници — 2:2...

Задоволството идваше не само от техническото умение. На лице бе една похвална бойкост и енергия, явен стремеж за коректност (за разлика от „двата полюса“ на трибуните, които и този път възмутително възпламеняваха бомбички!). Съперниците се бяха отказал от сковаващите в други случаи тактически формули, бяха предпочели играта с повече движение, с изненадващи подавания в дълбочина, с опити за форсиране по фланговете. Така вътрешната динамика държеше зрителя под напрежение. Първоначално по-предприемчив, „Левски-Спартак“ се оказа и по-ефикасен. След временно колебание Барзов прояви качествата си на организатор. Чувствуваше се намесата на Йорданов в средата на терена, както и на Спасов — в острието на атаката. Сигурен на своя пост бе Пл. Николов. Но безтегловността на Николчев, недостатъчната активност на Войнов, а и на Борисов (заместил получилия сътресение Йорданов) си казаха думата особено след почивката, когато и двата отбора понижиха тонуса.

Оказал се два пъти в пасив, ЦСКА бързо възстановяваше спокойствието си с успешни контрадействия, а и имаше по чина при някои настъпателни действия с участието на Б. Колев, Методиев. Средков, Д. Димитров. Постепенно натежа и приносът на Денев, който от началото до края води тежка битка с Павлов. Може би лекомислено се отнесоха армейците към събитията, които доведоха до втория гол в техен пасив? Може би трябваше да бъдат по-настървени след второто изравняване? Изглежда са ръководели от обстоятелството, че дори равенството ще им запази инициативата на лидер в първенството, а същевременно ще намали и шансовете на един от най-сериозните претенденти.

ДИМИТЪР ПОПДИМИТРОВ

източник в-к „Народен спорт", бр.60 / 22.05.1978 г.

Галерия