Цялото първо полувреме премина в монотонен ритъм, сякаш състезателите и на двата отбора искаха да ни покажат какво точно представлява понятието „демодиран футбол“. Прекалено предпазливи, без нерв, мързеливо, те изнасяха топката напред почти в ходом (някои и стоешком), с пасове, пасове - до безкрайност, с грешки и нечисти стълкновения. Както се казва - умряла работа... Нищо не можеше да съживи и отегчените зрители, които потърсиха други средства за развлечние. Нито дори съвсем епизодичните атаки, лишени от каквато и да е ефикасност. И голът, който Марашлиев отбеляза от около 25 м. разстояние, изненада не само заспалия на вратата си Стайков.

Подтискащото ни настроение през първата част бе разсеяно: след почивката Левски-Спартак, който дотогава действуваше някак флегматично и приемаше боя все в своята половина, стана по-настойчив и показа, че няма да се примири лесно със загубата. Потърси възмездие с по-маневрена игра, с остри атаки, в които изпъкваше особено Войнов, подпомаган добре от Павлов. Пред Филипов се заредиха критични моменти - веднаж младият Спасов не улучи отвора, после Войнов след хубав пробив на Аладжов не успя да укроти топката и да я изпрати в мрежата отблизо. Армейците също отвръщаха на удара с удар и в един случай Аладжов със сетни сили се намеси на самата голлиния. Веднага след това последва атака на обратната страна, Войнов подаде на непокрития Цветков и той бързо реагира - 1:1.

Вече заприлича на мач, на състезание от такъв ранг и с такъв благороден прицел! Действията се водеха на широк фронт, маневрено, остро - с бързи нападателни ходове, с интригуващи ситуации пред двете врати, от които последваха и няколко отлични възможности - Панов уцели греда, а Марашлиев стреля от близко разстояние високо. В последните пет минути сините свиха обръч и с повече на стъпателност се стремяха към победното решение. Но редовното време изтече така - 1:1, и дойде ред на продълженията, Ритъмът се запази, динамиката увличаше и състезатели, и зрители. За купата на братската дружба водеха спор два достойни съперника. Кой ще надделее? Отговорът даде Божил Колев, който в 101 мин. се включи внезапно в атака и стреля. Топката рикошира у нечий крак и като „падащ лист“ се забоде зад мрежата на скръстилия ръце Стайков... ЦСКА „Септемврийско знаме“ ликуваше заслужено с лаврите на победител!

Представителят на Съветските въоръжени сили генерал-лейтенант Георги Лукашевич поздрави строените на пистата след мача призьори на турнира и връчи тържествено купата на капитана на армейците Димитър Пенев. Със скъпия дар в ръце победителите на правиха традиционния почетен тур, акламирани възторжено от трибуните.

източник вестник „Народен спорт“