Най-хубавият, приветдив и празнично украсен стадион у нас отвори за пръв път вратате си тази година по хубав повод, какъвто бе двубоят между реномираните ЦСКА „Септемврийско знаме“ и ЖСК-Славия. Доловили с тънкия си нюх нещо апетитно, десетки хиляди зрители заеха места на трибуните, а стотици хиляди други сигурно са застанали край телевизорите.

Любителите на футбола не останаха излъгани в очакванията си, Това бе хубав и динамичен мач, макар и протекъл през второто полувреме под „чадър“. И можеше да бъде още по-пленителен, ако и другият съперник ЖСК-Славия беше на по-високо равнище и беше съумял да даде по-голям отпор. Но това не можеше да замъгли колоритната игра на ЦСКА „Септемврийско знаме“, който даваше тон на хубавото на терена и предизвикваше емоциите, заради които в крайна сметка (независимо от борбата за точки и голове) нашего брата зрителят идва най-вече на стадиона, макар и с риск да подгизне на дъжда, стига само да бъде възнаграден.

Армейските футболисти отново заслужиха да не скъпим възторжени думи. Това беше отбор, който знаеше какво търси, знаеше как да го вземе и имаше сили за това. Непрестанно движение по терена, себеразходване до край - ето какво позволяваше да се съсредоточават достатъчно сили във нужните невралгични точки на терена, да се налага волята над съперника. Разбира се, това можеха да сторят само добре подготвени футболисти, за които не е бреме да тичат през всичките 90 минути, които този път при атмоферните условия изглеждаха двойно повече. На нашите елитни отбори и състезатели сега, предни финалите на световното първенство, трябва, струва ни се, не да се пожелае, а да се даде команда: „Равнение - по армейците!“ Това повеляват сега интересите на родния футбол.

Не можем да отречем, че верни на традициите си, състезателите на ЖСК-Славия бяха отново борбени от край до край. Но това само вече не стига: Нужна е и класа, майсторство. А то се оказа очебиещо на по-ниска степен, отколкото у противниците им.

...Превъзходството на армейците се почувствува още след началния съдийски сигнал, които само за петнадесетина минути спечелиха четири корнера. Последва и зашеметяващият удар. Най-напред Марашлиев надбяга своите пазачи и увенча великолепния си рейд със силен удар от движение, който разтресе мрежата. А само три минути по-късно Никодимов изстреля отдалеч такъв „снаряд“, който смая дори националния ни вратар. Това беше забележителен удар, който се помни!

По-нататък дойде време да се възхищаваме и на Якимов, който не веднаж укротяваше с технически финес капризната топка и си правеше с нея каквото си иска. Само Жеков си оставаше и си остана до края в сянка, може би защото този път неговата „златна обувка“ не беше „подкована“ с пасове. Но това не беше беда, щом като останалите сякаш бяха решили да покажат, че голове може да вкарва не само Жеков.

Второто полувреме протече при необичаен декор - разразилата се дъждовна вихрушка. Състезателите на ЖСК-Славия се опитаха да търсят обрат в играта и резултата, извадиха всички свои резервни оръжия, но те и сега не се оказаха по-остри от тези на съперниците им. Армейските футболисти продължаваха да диктуват положението, създадоха и нови голови положения (един чудесен удар на Якимов разтресе гредата!), за да се поздравят накрая като заслужени победители и за да получат признание за превъзходството си чрез овациите на зрителите.

източник вестник „Народен спорт“