Резултатът е внушителен ала можеше да бъде и много по-висок, ако домакините бяха по-съсредоточени, ако използуваха по-добре реализаторските качества на Жеков. През целия мач армейците имаха пълно надмощие, не позволиха на съперника си да се организира, обхождаха го често с бързи акции по фланговете (особено откъм страната на много активния Марашлиев!), но последното действие за удар не се измерваше точно. Софиянци не проявиха настойчивост за повече голове и тогава, когато противникът им явно бе свалил гарда, разстроен и дезорганизиран по всички линии. Показателно е, че с изключение на втория гол (от крилото Марашлнев пусна умело топката на тичащия фронтално към вратата Жеков, за който не бе проблем да „прониже“ Йотов), другите три попадения бяха постигнати след изпълнения на свободни удари и една груба грешка на П. Каменов, от която Жеков моментално се възползува...

Играта на врачани бе слаба. Липсваше връзка между отделните звена, нямаше координация за покритие на противниковите нападатели, не се видя и физическа устойчивост. Несигурен бе и вратарят Йотов, на чиято съвест тежат поне два от четирите гола, можеше да бъде виновник и за други...

източник вестник „Народен спорт“