ВСЕКИМУ СПОРЕД  ЗАСЛУГИТЕ...

СОФИЯ. Студентите заложиха на контраатаката и още веднъж показаха, че умеят да боравят с нея ефикасно. Но... до оня момент, след който остава може би най-лесното: да се завърши ударното действие както трябва! През по-голямата част на мача (и особено през първото полувреме) те диктуваха ритъма, те подклаждаха огъня пред Манолков — с маневрена игра и пробиви по фланговете, откъдето заплахата често надвисваше над самия вратар. Изненадващо бе, че „аутсайдерите“ вземаха връх в бързината, и то над най-рутинираните „спринтьори“ в тила на армейците — Зафиров и Василев, срещу които се прилагаха ловки смени на места с мигновени комбинации в движение. Само веднъж обаче всичко бе изпипано докрай: след рейда на Кр. Горанов отляво и незабавния изстрел на И. Николов. Другите също така добре подготвени акции пропаднаха от несръчната последна намеса на А. Димитров (10-ата мин.), на Кр. Горанов (два пъти), на Кр. Манолов ...

Тази картина се запази дълго. Тя не се измени кой знае колко и след като армейците изравниха — техният капитан изпълни свободен удар, който Петров само отби, и връхлитащия срещу топката Йончев я мушна в мрежата. Не, не приличаха на себе си вицешампионите — дълго бяха в нападение инертни, с бавна реакция към топката и ситуацията, а и когато се изнесоха изцяло напред не бяха способни да избегнат ловко заложените „капани“ на студентската защита. Денев бе здраво охраняван от Ю. Иванов, но и сам не тежеше на мястото си този път. А и в отбраната се появяваха пукнатини от несъгласувани действия и грешки, които в много случаи поправяше вездесъщият в ариергарда (а и не само там) Божил Колев ...

МИЛКО СТЕФАНОВ

източник в-к „Народен спорт", бр.33 / 20.03.1978 г.

Сувенири