В събота Академик, който до неотдавна затъваше на дъното на таблицата, се поздрави с победа над шампиона! Връщайки филмовата лента, не можем да не отбележим находчивостта на Любенов в 6-та минута, възнаградена с така важния за изхода на мача гол. Но макар и решителен, голът бледнее пред онези лични и колективни качества, които вложиха студентите в оспорвания двубой, за да отстоят правото на победата.

Силата на шампиона и този път личеше ясно - в добрата физическа подготовка, в непрекъснатото движение, в бясното темпо и вълните от атаки, в поредицата корнери и голови ситуации. Но ЦСКА прояви и слабости. За несигурното ловене на топката от Филипов в първите няколко минути, бе заплатено твърде скъпо. По-нататък се намесиха нервността и прибързаността - много лоши съветници на тежкия заснежен терен. Вместо разумно построени комбинации, с издебване на моменти за изненада (вина тук носи средната линия на ЦСКА), шампионът се увлече в главоломни, стихийни атаки и високи центрирания, при които двубоят се измести върху плоскостта на физическата бойкост, на атлетизма пя моралноволевите качества на тази плоскост обаче се оказа, че студентският отбор има силни оръжия и свои предимства.

Представете си вратаря Горанов! Имаше няколко много критични положения, при които той демонстрира завидно хладнокръвие и спаси опасни удари на Жеков, Якимов, Пенев. (Преди години гой привлече вниманието на специалистите със също така отлично представяне
срещу армейския отбор. Дали не е дошъл краят на продължителната криза, която възпираше този добър атлет да напредва във вратарското изкуство?). Когато говорим за мъжествената отбрана на Академик на първо място трябва да изтъкнем голямата заслуга на Ив. Димитров и Вуцов. Тази двойка владееше изцяло въздушното пространство пред студентската врата, а със смелостта и умението си действуваше мобилизиращо на колегите държеше в респект нападателите на противника. В средната линия Кр. Борисов имаше енергията и увереността, каквито му липсваха доста месеци след успеха с юношеския национален отбор в Лайпциг. Изоставян и сам, принуден да се бори с двама защитника, (Г. Цветков печелеше двубои във въздуха и на земята, разумно разпределяше пасове, стреляше отдалеч. Без да трепне пред непрекъснатия и мощен напор на армейското нападение. Академик се бори с похвална кондиция и стегната организация до последната минута и взе двете точки, с които ще дочака по-спокойно пролетта.

източник вестник „Народен спорт“