Срещата в събота между Шахтьор и ЦДНВ предизвика подчертан интерес сред трудещите се в столицата. Трибуните бяха отново изпълнени. Характерен белег за целия мач бе неговата напрегнатост, динамичност, все по-засилнащо се темпо и сполучливо демонстрирано майсторство при другарски проведена игра.

Както и на предишните срещи, отборът на Шахтьор показа типичните, ценни и поучителни за нас черти на съветската футболна школа. Подчертаната задружност и единомислие, както и умението да се играе често за известен интервал само с едно докосване на топката, правеше играта на шахтьорци извънредно бърза, устремна и опасна. С такъв тактически подход Шахтьор в началото на срещата огъна отбраната на домакините и само енергичната намеса на Кикиманов предотврати откриване па резултата.

Състезателите на Шахтьор играеха с всички сили. Те построяваха правилно своята игра, организирайки нападенията си още от самата крайна отбрана. Тази част от отбора игра енергично и разчетливо. Особени прояви в това отношение имаше левият защитник Гомес. Той показа нагледно необходимите и типични качества, които трябва да притежава всеки защитник: трудно бе преодоляван, а той самият с лекота и умение отнемаше топката от Миланов. Освен това, Гомес почти през целия мач се явяваше далновиден организатор на добре замислени от дълбочина нападения за своя отбор. Той пласираше добре обработени топки на Петров, Пономарьов, Фомин и Гавриленко.

Не по-малко изпъкваше обаче с добрата си. игра и линията на полузащитниците. Петров и Алпатов изпълняваха през цялото време на мача своите отбранителни и нападателни функции. Тяхната физическа издържливост и рутина им даваше възможност прекрасно да следват тила на собственото си нападение, да го подхранват разумно и да бъдат опасни стрелци към вратата на ЦДНВ.

Нападателите на Шахтьор, за разлика от показаното в последните срещи и осбено на мача в Пловдив, не очертаха свойствената им правилна постройка на играта. Те прекомерно се суетеха пред вратата, а от друга страна, в много случаи концентрираха неправилно играта все у Пономарьов. Това довеждаше до неравномерно разпределение на усилията, очертаваше признаци на стандартиост и по такъв начин улесняваше крайната отбрана на ЦДНВ да обезвреди редица опасни напредвания. В лицето на ЦДНВ Шахтьор срещна своя най-добре подготвен партиьор. Отборът на ЦДНВ не игра само с типичната борбеност и устрем, а и със сцепление, задружност и правилна връзка между отделните линии. Отборът на военните общо взето не отстъпваше по технически възможности и тактическа замисъл.

Нападението на ЦДНВ даде доста удари към вратата на Иванов. Това е указание, че вече се ликвидира с една типична слаоост на нашия футбол. Неточното адресиране на ударите обаче показва, че е необходимо още сериозно и задълбочено да се работи в това направление.

Прекаленото и неразумно задържане на топката от Стефанов, увличането в прекомерен дрибъл от Панайотов, а отчасти и Миланов, ставаха неведнаж причина за пречупване устрема на пападепията към вратата на Шахтьор, умело направлявани и организирани от полузащитниците Божков и Стоянов. Те и двамата с играта си в този мач, показаха, че са извлекли ценна поука от майсторството на своите колеги в отбора на Шахтьор.

Крайната отбрана в този мач показа наистина правилна игра. Това важи еднакво за Цветков, Манолов, Енишейнов и вратаря Кикиманов. Нарушаване на о6щия отбранителен тактически план обаче прояви в няколко случаи Манолов. Унесен в собствените си възможности, той злоупотребяваше с търпението и доверието на своите партньори, като се увличаше в неуместно дриблиране пред вратата си. По такъв начин той изправяше пред опасност целия отбор. Що  се отнася до неговите устремни врязвания с топката към вратата на Шахтьор - от тактическо гледище те бяха напълно оправдани, защото предизвикваха изненада и огъване в отбраната на миньорите. Тези акции на Манолов не оголваха неговата зона, защото там ставаше навременно правилно прегрупиране и мястото му винаги се заемаше от предвидливия Божков.

Отборът на ЦДНВ подчерта още веднаж, че е най-добрият у нас. Неговите успехи подсказват, че футболът ни, макар и бавно, се придвижва уверено напред. Правилно усвояваният от ЦДНВ съветски опит го издига все по-високо. Същевременцо това е указание, че и другите наши отбори могат да си осигурят видим напредък и с това да се повдигне общото качествено равнище на футбола у нас.

Ръководството на съдията Латишев бе отново прецизно и авторитетпо. Неговите отсъжда ния не сковаваха играта. Все пак той не трябваше да остави ненаказани прекалените силни подвиквания между играчите от отбора на ЦДНВ, които заразиха дори и някои от състезателите на гостите.

източник вестник „Народен спорт“

Галерия