1:1 - МНОГО ОСТРИ МОМЕНТИ

СОФИЯ. Темпото с което започнаха и двата отбопа обещаваше твърде много. Армейците бяха по-експлозивни и скоро се разположиха в полето на съперника си. С тотални действия, в които включваха и хора от защитата, те сякаш искаха да зашеметят спартаковци и психологически да насочат мача в свое русло. Този път в редиците им видяхме нзпълнители, които бяхме почти забравили (Бончев, Маринчев), а други пък се бяха върнали на отдавна изоставени от тях постове - Гаганелов бе в централната защитна зона, Зафиров носеше (№7), а и К. Станков бе изпратен напред.

За известно време пред вратата на Костадинов се развихри стихия, към него тръгваха от дълбочина и защитници в червено трико и стреляха наравно с нападаелите. Дори те по-често опитваха удари отколкото такива снайперисти като Жеков (само 2 таква опита!), Марашлиев (1), Зафиров (0).., Само Якимов няколко пъти излизаше със слаломи пред Костадинов, но или закъсняваше или пък вратарят се намесваше сигурно.

Спартаковци приеха борбата в своята половина и потърсиха решения чрез изненадата. Но, как да ги намерят, като за това е нужно бързо мислене и мигновено използуване на празните места, който увлечената напред и статично действуваша армейска зашита тъй често им предоставяше? А тъкмо тези елементи липсваха в играта на синьо-белите нападатели... Трудно намираха противодействие те и на пресата, която им бе приложена, и на изкуствените засади, с които си служеха армейските зашитници... Все пак авангардът на Спартак в лицето на Гьонин, Митков и Николов (дейно подпомагани от неуморимите пчелички Стоянов и Харалампиев) създадоха безпокойства на Бончев, но до нещо сериозно не се стигаше поради неумението да се стреля точно или да се използува мигът за головия пас. В един момент обаче синьо-белите успяха най-после да се възползуват от далечното изтегляне на червенознаменската отбрана и Харалампиев като хукна по фланга изпрати успоредно и силно топката. Бончев я изпусна и Гьонин, макар и трудно, се нагоди за удар. И го нанесе - 1:0!... Подсказаната вече победа щеше да бъде одържана и дори утвърдена с нов успех, но Ив. Стоянов пропусна в 40 мин., да нокаутира съперника като от близо отпрати неточно топката с глава или ако Гьонин бе по-деен и по-силен в спринтовете в ония моменти, когато Г. Панов на няколко пъти през втората част извърши отлични рейдове по крилото и с обходни маневри сипеше топка след топка на точката за дузпата пред Бойчев. Но напразно!... И Митков, и Николов, веднаж облекчени, сами усложняваха позициите си...

А насреща натискът не стихваше. Влезлият Атанасов пооправи малко порядъка по фланга, Якимов - все така усърден - Не отслаби настойчивостта си и търсеше взаимодействие с Жеков. Но къде бе той? Неточен, неизразителен в играта, а заядлив със съдията. Той се изяви едва при изпълнението на дузпата, която сам спечели в наказателното поле на спартаковци. Изравняването отново подклади енергията и на двете формации, но на моменти тя се прояви в грубости, към които съдията трябваше да бъде по-строг.

Краят вече се виждаше, когато Якимов получи топката на няколко метра от вратата и стреля в упор, но Костадинов като по чуза изби в корнер. За него обаче нямаше вече време...

МИЛКО СТЕФАНОВ

ВИТРИНА НА МАЧА

СПАРТАК (Сф)                                                          ЦСКА Ч. ЗНАМЕ

13 (5)                               УДАРИ                                    18 (10)

9 (3)                        от наказ.поле                                     8 (4)

4 (2)                             вън от нак. поле                            10 (6)

3 (1)                               във вратата                                  10 (6)

10 (2)                              край вратата                               8 (4)

4 (2)                                 пресечени                                  3 (2)

2 (0)                               КОРНЕРИ                                   7 (4)

14 (10)                                 ЗАСАДИ                                  1 (0)

19 (7)                              НАРУШЕНИЯ                          25 (11)

източник вестник „Народен спорт“