Едва ли някои от зрителите очаква такъв изненадващ край. Някои от тях дори стават от трибуните и се готвят да си тръгнат. Остават 8 мин. до края на срещата, Армейците водят с 2:0. Те са сигурни в крайната победа и се отпускат. Спартаковци мобилизират всичките си сили. Зареждат се атака след атака пред вратата на Кекеманов. Дясното крило Калчев поема топката от дълбоча на и мигновено я подава на Николов. Последният посреща от движение и с отдичен удар ог около 20 метра бележи неспаслемо - головата разлика се променена на 1:2. Армейската нападателна петорка се понася напред, топката попада в Михайлов и когато той трябва да даде решаващия завършващ удар, отличният млад вратар на „Спартак“ Найденов със самопожертвователен плонж спасява сигурен гол. Това му коствува контузия и той излиза от игра. Публиката го аплодира. Ето така, с такъв дух и воля за победа трябва да се играе!
Спартаковци са въодушевени. Те напират. Пред вратата на военните се редят критични положения. Вратарят Кекеманов показва смущение и несигурност. В последвата минута от мача Калчев посреща топката и отблизо бележи изравнителния гол - 2:2. Съдийският сигнал обявява края на срещата.

Отборът на Спартак показа за втори път, че играе с нарастващо темпо през 90-те мин. от играта. В срещата си с Локомотив (Пд) спартаковци по същия начин изравниха резултата в последните минути. Високата морално-волева подготовка на младите и много надеждни състезатели дава всо по-радващи резултати. Прекрасен плод на това са победата в последно време над ВМС и равните резултати срещу Динамо и сега над армейците.

Отборът на Софийски гарнизон бе по-добрият през първата част на играта. Добрата лична техника на състезателите позволи по-голяма маневреност и провеждане на комбитации. В отбора обаче липсваше достатъчна задружност и съгласуване. Двата гола (отбелязани в 37-та и 81-та мин.) бяха плод на индивидуални прояви на Янев, който единствен показа умение да реализира.