Неприятно е при всеки нестандартен развой в мачовете от първенството ни да се съмняваме или опровергаваме „договореност“ и прочие разновидности на антиморала. Трябваше да се види мрачното настроение в съблекалнята на ЦСКА след срещата, за да се убедят много ог зрителите, че във футбола всичко може да се случи, че все още „червените“ не са безгрешен тим...

Впрочем и неудовлетвореността на лидерите от изпуснатия шанс да са с пълен актив от точки, и подхраненото „вечно съмнение“ имаше една и съща причина - почти приспивното темпо на играта. Да диктуваш ритъм, който би бил успешен за... два мача, е привилегия на наистина големите отбори и на истинските звезди. Интересни бяха репликите по трибуните: „Лечков си е дал почивка", „Деян Ангелов вероятно ще облече червена фланелка и не се напъва...“ Неконцентрирани бяха поне дузина футболисти от двата състава, които ще отлетят за Италия и Испания. И добре че Андонов, Нанков и Праматаров играха в обичайните си измерения, че старши треньорът Димитър Алексиев пренастрои (и със смените) тима си за атака: видяхме четири красиви гола след пробиви по десните флангове на „червени“ и „бели“. Видяхме и „експлозията“ на един дългоочакван талант от славистката школа - Иван Димитров. Още с първото си сковано появяване на терена 19-годишният младеж загатна за техника и интелект, а срещу ЦСКА Димитров бе истински водач на нападението - след класически пробив, подаде за първи гол, изравни резултата с плонж „ала Жоро Соколов“...

Вероятно в други срещи не е имало и половината от подобни приятни емоции, но сегашните генерации на ЦСКА и „Славия“ трябва да разберат, че срещите между двата клуба не могат да се оценяват по занижени критерии. А явната лековатост в подхода към мача означава не само неизпълнение на треньорски указания, но и пренебрежение към почитателите на двата тима. Учудващо бе бързото „предаване без бой“ на средата на терена от силната „бяла“ халфова линия: Дерменджиев - Ангелов - Павлов - Илиев бяха забравили, че тази част на терена може да се преминава и с... пасове. За кой ли път централният защитник Маринов в позата на „велик“ се показа наивник в ролята на голов съавтор в собствената си врата...

Поредно „заспиване“ след добър аванс ни предложи „червената“ защита - този път „стомната“ се счупи: след 2:2 дори усилията на Дочев в нападение изглеждаха нелогична компенсация. Знам, че нито ЦСКА срещу „Парма", нито „Славия“ срещу „Осасуна“ ще повторят този хазарт на неконцентрираността, но... Нали моделирането на силни тимове не става за два-три мача или половин сезон, а щом и в подобни „дерби"-та „се пестят“ възможностите, така наричаната всекидневна работа отива на вятъра.

източник вестник „Футбол“