Веднъж известният в цял свят автор на криминални романи Жорж Сименон решил да се пошегува.
Позвънил по телефона на свой приятел и с развълнуван глас го попитал: „Чел ли си утринните вестници? Не? Тогава ще те огорча. Всички пишат само за това, че мачът между „Марсилин“ и „Монако“ няма да се състои.“

Приятелят му реагирал моментално и не без съответната тревога: „Защо? Нима е започнала световна война?“

У нас мачът „Славия“ — ЦСКА формално се игра, но в същото време съвсем сериозно можем да кажем, че почти не се състоя, без да е започнала световна война.

Доста често в нашето първенство става така, че то навлиза в мрачни периоди, когато трудно могат да се мотивират състезателите. Ето и сега. Играейки срещата със „Славия", футболистите на ЦСКА вероятно са си мислили за предстоящата им среща за Купата на България, докато състезателите в бяло са се осланяли косвено на почти обречените два последни отбора. Получава се интересен парадокс. Трудно можем да си представим, че хората ще хвърлят своите мушами и чадъри или ще разрушат подслона над главите си поради това, че дъждът спира и барометърът сочи за следващите дни ясно време. В същото време, когато дадена футболна среща не може да мотивира състезателите на противостоящите отбори — чадърите летят. И гледката, която се получава, не е много лицеприятна.

Още в самото начало на двубоя се разбра, че топката е дефектна и трябва да бъде сменена, а се предполага, че тя е била внимателно избрана. Не след дълго, точно както го изисква традицията при подобни обстоятелства, въпреки коректната игра на двата състава, мачът взе своята жертва. След сблъсък с Павлов Ив. Пенев напусна с линейка националния стадион. След още няколко минути се разбра, че на главната трибуна присъства официална делегация от футболния клуб „Сошо“ (Франция). Както и трябваше да се предполага, французите, без да питат някого, просто са се справили с програмата на нашето първенство и както изискват неписаните правила на играта, са избрали дерби-срещата между известните два софийски състава. Събитието веднага бе съобщено на играещите футболисти, още повече че чуждестранните гости любезно споделиха, че нямат определен обект за наблюдение и целта им е просто да открият състезателя, който е нужен на техния тим. Ако задачата им се е оказала с утежнено условие, вината си е тяхна.

В процеса на срещата, без да иска, съдията В. Богданов се намери в центъра на събитията и създаде най-интересните и вълнуващи моменти за зрителите. Така още в началната 13-а минута отсъди на няколко метра от голлинията на „Славия“ върната топка към вратаря, но въпреки получилото се стълпотворение резултатът си остана нулев. За сметка на това отсъдените дузпи в 62-ата и в 72-ата минута и в двете противоположни врати повдигнаха тонуса на наблюдаващите, но резултатът отново си остана равен. Между тези емоции и пред двете врати се създадоха многобройни голови ситуации, но концентрацията на състезателите беше такава, че още в зародиш си личеше, че целта няма да бъде поразена. Колко вярно чувство имаха присъстващите няколко стотици зрители! Нито веднъж не станаха на крака, за да видят по-добре изпълнението, при което топката може да посети мрежата.

Така в крайна сметка и тази среща показа, че нашето първенство се нуждае не толкова от таланти, колкото от характери, не толкова от звезди, колкото от личности, не толкова от инцидентните фойерверки, демонстрирани от състезателите в една среща, а от играчи, които умеят да влагат себе си в състезанието, каквото и да е то и каквато и да е неговата цел. Защото една среща в края на краищата е сблъсък на воля, умение и майсторство, и ако тези компоненти двустранно отсъстват, то какво остава от състезанието?

Време е нашите футболисти и отбори да обърнат внимание на изкуството да се играе с душа и сърце, дори и тогава, когато пред очите не се вижда реална цел.

източник вестник „Футбол“ бр. 280