Дата: | 3 декември 1977 г. 14:00 ч. |
---|---|
Турнир: | „А“ републиканска футболна група 1977/78 (15-и кръг) |
Стадион: | Васил Левски, София |
Посещаемост: | 7 000 зрители |
Треньор на ЦСКА: | Никола Ковачев |
Съдия: | Атанас Матеев |
-
1Георги Гугалов
-
2Иван Чакъров
-
3Георги Дерменджиев
-
4Милчо Евтимов
-
5Иван Илиев
-
6Илмаз Алиев
-
7Атанас Александров
-
8Божидар Григоров
-
9Андрей Желязков40′
-
10Георги Минчев80′
-
11Чавдар Цветков
-
Ангел Соколов40′
-
Иван Божилов80′
-
1
-
2
-
3
-
5
-
4
-
646′
-
7
-
8
-
10
-
1170′
-
9
- 46′
- 70′
-
18мин
Гол
8. Божидар Григоров (Славия)
ПОМРАЧЕНА ГЛЕДКА
СОФИЯ. Броени бяха минутите във възловия шампионатен двубой, в които майсторството остана на висота, дисциплината — в рамки те на изискванията за при-лично поведение и уважение на съперника. Това бе по-скоро онази встъпителна част, в която още нервите не бяха изневерили, а състезателите залагаха на бързи, конструктивни действия, на вече избраната си тактическа постройка. В нея се долавяха и интересни елементи. „Славия“ щеше да разчита на широкия маневрен периметър на Желязков, на допълнителната ударна сила в лицето на Григоров, на внезапните включвания на Минчев. ЦСКА „С. знаме“ пък бе възложил на Джевизов тежката задача — да бъде винаги, когато е необходимо в острието на нападението, а и персонален пазач на Григоров, когато противникът е в настъпление. Верен усет — при мократа топка и хлъзгавия (отлично почистен) терен — бе проявен и при обстрела на вратите отдалече. После армейският вратар се размина с топката, Григоров я догони в дълбочина, изчака я да се върне от страничния стълб и я насочи в мрежата — 1:0. После последва „жълтата сипаница“ за деяния на Илиев, Горанов, Чакъров, Желязков. В разпри се забъркаха Манолков и Григоров. Веднъж блъснат от Г. Димитров и паднал в несвяст, Желязков отново трябваше да получава лекарска помощ и да бъде откаран в болницата. Отблъскващото впечатление бе пълно (взаимните грубости, отминавани лековато от съдията, не секнаха до края на мача).
През втората част „Славия“ бе принудена да мине в дълбоко ешелонизирана, глуха защита. Наистина имаше състезатели, които в невъобразимите бъркотии пред вратата изпъкнаха с мъжество и пожертвователност. Това бе преди всичко Гугалов, пресякъл и уловил, отразил хладнокръвно много опасни топки. След някои колебания в първенството и Дерменджиев даде доказателства за бойкост и сигурност. Не се щадяха и съиграчите им при тоталната отбрана. Но при повече само обладание и находчивост на армейските нападатели крепостта не само щеше да бъде разклатена, но можеше и да рухне, защото малко оставаше на Джевизов, Горанов, Мирчев, особено на Стефанов да я пробият с по-точна стрелба. Така съпротивителната сила на „Славия“ издържа.
ДИМИТЪР ПОПДИМИТРОВ
източник вестник „Народен спорт", бр.143 / 05.12.1977 г.