20 000 души рядко са се озовавали на срещи, които се играят на стадион „Славия“ и фактът, че този четвъртфинален дуел за второто футболно отличие у нас напълни (почти) трибуните му показва какъв интерес с интригата си е будел той. Но интрига нямаше. Преди всичко в играна, в настройката, в цялостното състезателно и волево поведение на белите, които открай докрай бяха в плен на еднообразието в атаката, а оттук и в плен на енергично действащата защита на червените. Това нарушаваше равновесието в полза на футболистите на Средец, които играеха и по-задружно, и по-активно в нападение, и по-динамично по целия терен, сред които нямаше нито един, към когото да се отправи някакъв упрек за бездействие или нехайство.

Блоът пред Велинов не остави нито за миг пространство и шанс за голмайстора П. Александров, блокирани бяха и „акумулаторите“ на Славия - Алдев, Симеонов и Радков. А напред с по двама-трима гостите надиграваха с лекота отбраната в бяло и само по чудо топката влетя в мрежата зад Ананиев едва два пъти. Но и това бе достатъчно, за да узакони справедливото превъзходство на Средец.

източник вестник „Народен спорт“