Мачове с ЦСКА тук винаги са били очаквани като един празник, като обещаваща среща с елементи от големия футбол. Тръпката на вълнението не отсъстваше и сега. То се подхранваше и от малко неочакваната смяна на треньорския тандем в началото на седмицата, и от естественото любопитство към първите стъпки на новото треньорско ръководство Ив. Глухчев - Й. Костов.

Всичко това доведе на стадиона доста зрители, които с надежда и вълнение очакваха двубоя. И трябва да се каже веднага, че си отидоха удовлетворени, особено от резултата. За първи път от 17 години пиринци победиха в мач за първенство своите имените гости, при това съвсем заслужено и без уговорки.

Домакините излязоха със стандартния си напоследък състав (без наказания Ласков) и се постараха да покажат максимума от своите възможности. Това до голяма степен им се удаде и в преобладаващата част на мача те играха като равен с равен, без да плащат данък „ниско самочувствие“. Аташирали пазачи към най-силните единици на гостите в средата на терена, те съумяха овреме да прекъснат връзките на ЦСКА в централната зона и по този начин да намалят до минимум извеждащите пасове към нападателите в предни позиции. И се получи така, че традиционно силната средна линия на гостите изпадна за дълго време в „парализа“... Борбените домакини не жалеха сили, за да неутрализират Метков, Андонов, Хвойнев, помагаха си един на друг, когато се наложи, и осигуриха спокойствие пред наказателното поле на Стойков. Отзад пък със завидно хладнокръвие се разпореждаше на новия си пост Закиров, който очевидно ще бъде решение на въпроса за либерото.

Може и да прозвучи странно, но за първи път от години гостите създадоха обидно малко голови положения за отбор от класата на ЦСКА. След като Метков, Андонов, Хвойнев и Драганов почти бяха изолирани от играта и за дълги периоди просто не се забелязваха по терена, естествено бе затишието пред Стойков. Единствено по левия фланг активност проявяваше Коилов и почти всички атаки на „червените“ се зараждаха от неговата зона. Това упорство на гостите до голяма степен улесняваше задачата на пиринци. Докато на другия фланг с ръце на кръста, изолиран и самотен, Нанков очакваше някой да се сети и за него. В края на краищата сети се треньорският щаб на ЦСКА, който вкара в играта забравения А. Димитров, а Нанков влезе в централната зона. Този ход имаше известен ефект и Димитров с няколко стремителни слизания раздвижи играта на своя отбор, но до нещо по-сериозно не се стигна. Домакините заиграха все по-мобилизирано, забравили страха от съперника, и не позволиха промени. Царевски направи един от най-хубавите си мачове и освен че бе сянка на Метков, намираше сили да помага и на колегите си. В стихията си бе Орачев, на когото и окото не трепваше, когато трябваше да излъже някой от именитите си съперници. В борбата без остатък се раздаваха Боздански и Герганчев, а пък Янков съумя да стане герой на мача с един перфектен гол от свободен удар, като смути съня на паяците и левия горен ъгъл на вратата и за горкия Велинов не остана нищо друго, освен да изпълни едно пренеприятно задължение. А името на Янков положително ще се споменава дълго време така, както и на Хр. Миленков, огорчил ЦСКА в последния момент в далечната 1975 година.

Изненадаха пиринци, но това не по-малко се отнася и до ЦСКА. Освен че не показаха нищо от достойнствата на големия футбол, гостите на моменти бяха дори учудващо пасивни и индиферентни към развиващите се негативни за тях събития. Очевидно умората, доста натрупана в последно време, си казваше думата. Затруднени от активната и сърцата игра на пиринци, те не намериха сили да обърнат нещата в своя полза.

източник вестник „Футбол“