Репетиция на чужда сцена

След завръщането на ЦСКА „Черв. знаме“ от Сирия и Ливан помолихме нашия изтъкнат футболист К. РАКАРОВ, дългогодишен участник в националния отбор, да сподели впечатленията си от турнето с читателите на „Футбол“. Надяваме се, че по този начин след оскъдните съобщения в печата ще задоволим по-пълно техния интерес. Ето какво разказа К. Ракаров.

Гостуването на ЦСКА „Черв. знаме“ в Сирия и Ливан имаше за цел да укрепи връзките със спортистите от тези страни и да бъде продължение на подготовката ни за новия сезон. Веднага трябва да добавя, че резултатите надхвърлиха нашите очаквания. Посетил бях тези страни с националния отбор през 1955 г., но тогава бездушното отношение на сирийския менажер, както и лошите условия, при които бяхме поставени, отпечатаха лоши спомени у нас. Стигнахме дотам, че треньорът Кр. Милев трябваше да изпълнява за известно време длъжността „готвач“... За чест на приятелите от сирийската армия, при които заминахме като гости, този път всички наши предварителни опасения бяха опровергани – при това с една подкупваща любезност и уважение още от посрещането ни на летището на Дамаск.

Макар че престояхме 15 дни, ние имахме малко възможности да разгледаме столицата и страната, защото трябваше да спазваме плана за подготовката. Все пак посетихме някои исторически забележителности и нови строежи. Почувствувахме се особено щастливи и горди, когато видяхме големия язовир край Хомс, за който сирийците говореха с любов. Този язовир и напоителната система носят заслужено името „Болгар“. За периода от 9 години Дамаск се е благоустроил. Има нови квартали и блокове, където чистотата и тишината са на необходимата висота. В центъра обаче те липсват почти напълно и това беше единственото нещо, с което не можахме да свикнем. Ала сирийските приятели ни караха да се чувствуваме като у дома си. Не липсваше нищо за пълноценното провеждане на тренировките. Само времето проявяваше капризи. Дъжд валеше често, а на два пъти и сняг, какъвто е рядкост и у нас.

Първата ни среща беше на 31 януари с отбора на сирийската армия – ЖЕШ, чийто треньор е Л. Ангелов. Резултатът е известен – 2:1 за нас. С добре организирана игра още в 12-та минута си осигурихме аванс от 2 гола. После се поотпуснахме и противникът намали разликата. На следващия ден играхме в Бейрут със сборен отбор на града. Няколко пропуска на нападателите и на защитата дадоха възможност на противника да се оттегли на почивка с един гол преднина. Сетне подобрихме своите действия и решихме състезанието в наша полза – 3:1. Третата ни среща беше в Дамаск с отбора на полицията. Съдията подари една дузпа на домакините, а след това те получиха „подарък“ и от нашата крайна защита и на полувремето водеха с 2:1. Хвърлихме много сили, за да преодолеем „бетона“ и пристрастието на съдията. Победихме с 3:2. Последното ни състезание бе гр. Алеп. Срещу сборната единадесеторка на града не бе трудно да спечелим с 5:0.

Футболистите на сирийската армия са направили голям напредък. Личеше, че трудът на „Старото“ не е отишъл напразно. Неговите възпитаници бяха с добра техника, използуваха модерните системи, бяха твърди, но не груби. Само в издръжливостта и бързината понакуцваха – нещо, което забелязахме у всичките ни противници. Може би и „рамазанът“ им пречеше да спазват хранителния режим. В продължение на месец от зори до 5 ч. след обед те не ядат и не пият. Преди мач двама играчи на ЖЕШ се осмелили да се нахранят, макар че „топчето още не било изгърмяло“ и отмъщението за това светотатство – както ни обясняваха – не закъсняло – отборът загубил... Останалите наши противници отстъпваха на ЖЕШ по много показатели, макар че играеха с желание и жар.

По време на турнето ние имахме условия да подобрим много физическата си подготовка (с помощта и на А. Гаврилов) както и да приведем в изправност техническите похвати. Целесъобразно протичаха и уроците по тактика. В мачовете взеха участие всички състезатели: Найденов, Йорданов, Маринчев, Гаганелов, Ковачев, Кошев, Ракаров, Станков, П. Димитров, Панайотов, Пешев, Т. Колев, Ранков, Романов, Цанев, Якимов, Ив. Колев, Джорджилов и Я. Кирилов. Усърдието им улесни до голяма степен работата на треньора Кр. Милев. Това бе едно доказателство, че съществува желанието ЦСКА „Черв. знаме“ да се намеси в борбата за призово място в „А“ РФГ. Разбира се то ще изисква още много, много усилия.

В последния ден бяхме поканени в нашето посолство в Дамаск, където ни поздравиха за доброто представяне. На раздяла със сирийските колеги почувствувахме, че сме поставили началото на сърдечна дружба. Още веднъж искам да им поблагодаря за радушния прием: „ До нови срещи с вас, приятели!“

Източник в. Футбол

Предоставил В. Янкулов