Армейците​ започнаха по-дръзко и самоуверено. Те задействуваха в познатия си стил - на широк фронт, с активна игра по всички линии, с маневрени ходове по фланговете. Преимуществото им се очертаваше още повече и от скованата игра на домакините, които сякаш респектирани от името на съперника си, грешаха при подаванията, проявяваха нервност, прибързаност. Много рядко нападатели на Марек се явяваха в опасни за Филипов зони, защото солидното предградие Пенев - Гаганелов отдалече ги възспираше. Обратно, горещите минути пред Белчински бяха твърде чести, вратарят трябваше да се намесва не веднаж и да спасява с похвална ловкост остро изстреляни топки от Никодимов, Якимов, Марашлиев. Постепенно обаче отбраната на Марек се организира и изгради здрава стена пред своето наказателно поле. Играта се пренесе в центъра, единоборствата станаха прекалено твърди. Възникваха стълкновения, които направиха картината непривлекателна. Стрелбата във вратите бе сякаш забравена.

Втора част бе по-динамична. И двата отбора затърсиха решението и отделиха повече внимание на ходовете си напред. На няколко пъти софиянци имаха възможност да отбележат гол: веднаж Марашлиев бе изпуснат от Богданов и би остро, но Белчински като по чудо спаси, Якимов изпълни технично свободен удар и вратарят майсторски се намеси в  последиия миг; Никодимов се извиси над всички след изпълнение на ъглов удар и по една случайност топката не навести мрежата... И домакините не останаха длъжници, успяха да наложат за известно време надмощие и чрез Миланов на два пъти бяха съвсем близко до победната развръзка. В последните минути армейците обкръжиха полето пред Белчински, но краят дойде без решение. Равенството всъщност логичен израз на показаното на терена...

източник вестник „Народен спорт“