22

Локомотив(СОФИЯ)
ЦСКА(СОФИЯ)
Дата: 28 март 1992 г. 15:00 ч.
Турнир: „А“ републиканска футболна група 1991/92 (21-ви кръг)
Стадион: Васил Левски, София
Посещаемост: 8 000 зрители
Треньор на ЦСКА: Аспарух Никодимов
Съдия: Митко Митрев
Титуляри :
  • 1
     
  • 2
    Александър Дудов
     
  • 3
    Бисер Велков
     
  • 4
    Димитър Васев
     
  • 5
    Асен Арсов
     
  • 6
    Румен Балински
     
  • 8
    Григор Филипов
    65′
  • 9
    Владимир Стоянов
     
  • 10
    Александър Панталеев
    78′
  • 11
    Георги Христов
     
  • 7
     
Резерви :
  • 20мин

    Гол

    9. Владимир Стоянов (Локо Сф)

  • 28мин

    Гол

    9. Владимир Стоянов (Локо Сф)

  • 59мин

    Гол

    10. Ивайло Андонов (ЦСКА)

  • 70мин

    Дузпа - гол

    7. Анатоли Нанков (ЦСКА)

За половин час привържениците на „червено-черните“ се разделиха с въздишките си по спомени с Котков, Начко, Бойчо и сие: умело разиграване в средата, мълниеносни контри и два красиви гола-близнаци след перфектни центрирания на Донев към екзекутора Владо Стоянов.

Локомотивци объркаха съперниците и привържениците им, които, омагьосани от шампионски „стрес", забравят колко традиционно труден за надиграване е отборът, ръководен сега от Ангел Колев. Ала колко прав бе популярният актьор Славчо Пеев, който подкани няколко „червено-черни“ съмишленици:"Да си ходим, утре ще прочетем, че двата тима са си разделили по едно полувреме“...

ЦСКА тръгна в атака - Никодимов замени Трифон Иванов с един от малкото си остри нападатели - Драганов, който с Андонов и Нанков оформи нещо като „ефективно трио“ в дисхармоничния „червен“ оркестър. Единственият от фалшивите звезди, който има извинение за безпомощността си, бе Метков - той дойде на стадиона направо от болницата, където е детето му... И все пак мачът се обърна - още невлязла в час защитата на „Локомотив“ не затвори коридор към Андонов, а лекият му удар в близкия на вратата ъгъл излъга Ананиев. И „червено-черните“ продължиха да играят под угрозата „изравняване“.

Изпепели се остротата, взаимовръзката се разкъса и единствено Балински изненадваше с остроумните си ходове. Саво веднъж можеше да се стигне до „чисто голово положение“ - пас на халфа изведе връхлитащия Васев, но за наше изумление страничният съдия Иван Леков вдигна флага за засада.

Вече влезли в познатия ни коловоз на посредствеността локомотивци разчитаха главно на глухата защита и накъсването на играта. Съперниците им постепенно намираха себе си - повечето с усърдие и воля, по-малко с великолепието на техниката и импровизацията. Драганов бе името, споменавано през първото полувреме със „защо?", заслужило през второто най-много адмирации от трибуните. В 70-ата минута набегът му в наказателното поле на „Локомотив“ бе спрян от Арсов, главният съдия М. Митрев отсъди дузпа и 2:2! Коментарът на старши треньора Ангел Колев бе: „Защо ЦСКА и „Левски“ не хвърлят жребий кой да е шампион, за да се успокоят съдиите и да не свирят подобни „дузпи“?"

Нашега или не тези думи са многозначителни. Канонадата от нападки срещу арбитърски решения от официални клубни представители създава нежелана от никой несигурност за „Темида“. А професионалистите най-добре знаят какво означава текстът: „Единствено правилно е решението на съдията.“ Вече е време НФСК не само да се вслушва, но и категорично да защити реферската институция. Колкото и трудно да и е, като знаем, че за подобно отсъждане на дузпа бе наказан Христо Тончев.

Колкото и да се въртим в съдийските грешки не са те големите проблеми на тимовете ни. Това показа и поредното столично дерби - у ЦСКА я няма впечатляващата игрова идея, в „Локомотив“ няма личности с познатото обаяние на лидер. Всичко останало е амбиции и емоции.

източник вестник „Футбол“

Галерия