Дата: | 28 март 1992 г. 15:00 ч. |
---|---|
Турнир: | „А“ републиканска футболна група 1991/92 (21-ви кръг) |
Стадион: | Васил Левски, София |
Посещаемост: | 8 000 зрители |
Треньор на ЦСКА: | Аспарух Никодимов |
Съдия: | Митко Митрев |
-
1
-
2Александър Дудов
-
3Бисер Велков
-
4Димитър Васев
-
5Асен Арсов
-
6Румен Балински
-
8Григор Филипов65′
-
9Владимир Стоянов
-
10Александър Панталеев78′
-
11Георги Христов
-
7
-
Стойчо Стоев78′
- 65′
-
1
-
2
-
346′
-
4
-
5
-
6
-
8
-
7
-
9
-
10
-
1166′
- 66′
- 46′
-
20мин
Гол
9. Владимир Стоянов (Локо Сф)
-
28мин
Гол
9. Владимир Стоянов (Локо Сф)
-
59мин
Гол
10. Ивайло Андонов (ЦСКА)
-
70мин
Дузпа - гол
7. Анатоли Нанков (ЦСКА)
За половин час привържениците на „червено-черните“ се разделиха с въздишките си по спомени с Котков, Начко, Бойчо и сие: умело разиграване в средата, мълниеносни контри и два красиви гола-близнаци след перфектни центрирания на Донев към екзекутора Владо Стоянов.
Локомотивци объркаха съперниците и привържениците им, които, омагьосани от шампионски „стрес", забравят колко традиционно труден за надиграване е отборът, ръководен сега от Ангел Колев. Ала колко прав бе популярният актьор Славчо Пеев, който подкани няколко „червено-черни“ съмишленици:"Да си ходим, утре ще прочетем, че двата тима са си разделили по едно полувреме“...
ЦСКА тръгна в атака - Никодимов замени Трифон Иванов с един от малкото си остри нападатели - Драганов, който с Андонов и Нанков оформи нещо като „ефективно трио“ в дисхармоничния „червен“ оркестър. Единственият от фалшивите звезди, който има извинение за безпомощността си, бе Метков - той дойде на стадиона направо от болницата, където е детето му... И все пак мачът се обърна - още невлязла в час защитата на „Локомотив“ не затвори коридор към Андонов, а лекият му удар в близкия на вратата ъгъл излъга Ананиев. И „червено-черните“ продължиха да играят под угрозата „изравняване“.
Изпепели се остротата, взаимовръзката се разкъса и единствено Балински изненадваше с остроумните си ходове. Саво веднъж можеше да се стигне до „чисто голово положение“ - пас на халфа изведе връхлитащия Васев, но за наше изумление страничният съдия Иван Леков вдигна флага за засада.
Вече влезли в познатия ни коловоз на посредствеността локомотивци разчитаха главно на глухата защита и накъсването на играта. Съперниците им постепенно намираха себе си - повечето с усърдие и воля, по-малко с великолепието на техниката и импровизацията. Драганов бе името, споменавано през първото полувреме със „защо?", заслужило през второто най-много адмирации от трибуните. В 70-ата минута набегът му в наказателното поле на „Локомотив“ бе спрян от Арсов, главният съдия М. Митрев отсъди дузпа и 2:2! Коментарът на старши треньора Ангел Колев бе: „Защо ЦСКА и „Левски“ не хвърлят жребий кой да е шампион, за да се успокоят съдиите и да не свирят подобни „дузпи“?"
Нашега или не тези думи са многозначителни. Канонадата от нападки срещу арбитърски решения от официални клубни представители създава нежелана от никой несигурност за „Темида“. А професионалистите най-добре знаят какво означава текстът: „Единствено правилно е решението на съдията.“ Вече е време НФСК не само да се вслушва, но и категорично да защити реферската институция. Колкото и трудно да и е, като знаем, че за подобно отсъждане на дузпа бе наказан Христо Тончев.
Колкото и да се въртим в съдийските грешки не са те големите проблеми на тимовете ни. Това показа и поредното столично дерби - у ЦСКА я няма впечатляващата игрова идея, в „Локомотив“ няма личности с познатото обаяние на лидер. Всичко останало е амбиции и емоции.
източник вестник „Футбол“