Има предистория този мач и тя заслужава да се припомни. Двата отбора понесоха неприятни загуби, а през седмицата търсеха подход най-вече, за да лекуват психическото състояние на футболистите. И едните, и другите повдигаха самочувствието си с надежда, че изпитаният метод на самовнушението ще ги извади от „черната дупка“ и ще успеят да заличат стари неволи. Очакваше се ЦСКА да покаже как постепенно преодолява кризата, а „Локомотив“ да опровергае обвиненията в „измислено лидерство“. И...

Още в първата минута бързо разиграване между Ангелов и Въчков изнесе топката до Радивоевич в наказателното поле, но той не можа да завърши атаката. В отговор Михтарски и Зафиров получиха шанс да надиграят трима локомотивски защитници, ала плетеницата от светкавични пасове завърши със засада. Добро начало, което загатна за скоростни изпълнения и оживи трибуните. Много скоро след това обаче развоят на срещата тръгна в съвсем друга посока. Локомотивци предпочетоха сигурността и самообрекоха на провал акциите по крилата на Въчков и Петров. Сам в наказателното поле Радивоевич не можеше да изненада защитата, а и действията му не бяха свежи и изненадващи. ЦСКА получи числено преимущество в защитната фаза и постепенно изнесе играта към центъра. Това лесно постигнато териториално превъзходство създаде чудесни предпоставки за обсада на вратата на Манолков, но тя бе правена по най-елементарния начин.

Преди месец ръководството на ЦСКА отчете лошата физическа подготовка на отбора, а сега на дневен ред излезе друга слабост. Много енергия изразходваха футболистите, но коефициентът на полезно действие бе малък. Пробивите по крилата се получаваха, но оттук нататък липсваше завършващият елемент. Обикновено центриранията профучаваха край вратата и топката спокойно отиваше към свободния отсрещен фланг. Или пък още по-често срещана картина — един футболист на ЦСКА навлиза по тъча, а други четирима-петима, застанали почти мирно около наказателното поле, му махат с ръка! Статичност, от която никой не е видял добро. На тази тема бе и недоволството на треньора Христо Андонов: „Направихме голяма крачка напред във физическия потенциал, но сега се виждат слабостите в организацията на играта. Имаме топката, а не я отиграваме както трябва в атака. Защитата също допусна моменти на невнимание.“ Точна оценка, защото най-опасното положение за ЦСКА бе в 23-ата мин, когато Сивов изпълни пряк свободен удар от тридесетина метра и с бомбен шут разтърси напречната греда.

На излизане от съблекалнята Ради Здравков изпратил възпитаниците си с думите: „Докажете, че мястото, ви в челото на табпицата не е случайно!“ чак такива безспорни доказателства Локомотив“ не поднесе, но наистина изигра силен мач, в който разковничето бе колективното желание за успех, а и шансът бе на негова страна. Предпазиха се „железничарите“ от хазартно преследване на победата, често оставяха Петров и Въчков сами на предни позиции в името на здравия гръб. И тактиката им успя. В 55-ата мин Радивоевич усети, че топката ще прехвърли лошо разположените защитници на ЦСКА, свали я с гърди и откри. Пет минути преди края снайперисткото око на Ангелов видя пролука за втория гол. Далечният му удар от движение с левия крак фиксира победата на Локомотив.

източник вестник „Футбол“