Дата: | 21 март 1993 г. |
---|---|
Турнир: | „А“ републиканска футболна група 1992/93 (19-и кръг) |
Стадион: | Васил Левски, София |
Посещаемост: | 17 000 зрители |
Треньор на ЦСКА: | Цветан Йончев |
Съдия: | Митко Митрев |

-
1
-
5
-
646′
-
2Антон Велков
-
3Георги Митрев
-
4Александър Дудов
-
10Александър Панталеев
-
9Георги Борисов62′
-
11Христов
-
8
-
7
-
Железаров46′
-
Вардаров62′
-
1
-
254′
-
3
-
4
-
5
-
6
-
9
-
7
-
8
-
10
-
1159′
- 54′
- 59′
-
16мин
Гол
8. Божидар Искренов (ЦСКА) асистенция - Ивайло Андонов
-
18мин
Гол
11. Стефан Драганов (ЦСКА)
-
40мин
Гол
10. Ивайло Андонов (ЦСКА) асистенция - Божидар Искренов
-
53мин
Гол
8. Божидар Искренов (ЦСКА)
-
63мин
Гол
9. Христо Коилов (ЦСКА)
-
83мин
Гол
7. Дончо Донев (Локо Сф)
Минути преди началото на срещата Пламен Гетов даде едно от обясненията за прилива на зрители: „Поне 5 хиляди са дошли специално да видят какви магии ще сътвори Искренов — повечето са привърженици на „сините", другите са ценители на футболното обаяние, а не на борба и ритнитопка...“ За всеобща радост Гиби поднесе достатъчно вълшебства, за да опияни почитателите си от всички клубни цветове, и заедно с Андонов бе в „центъра” на моноспектакъла, изнесен от ЦСКА.
А първите минути бяха с въпросителната — ще могат ли локомотивци (без Васев и Стоянов) да останат на висотата на традицията „неудобен съперник“? Отговорът можеше да бъде „да“ само ако защитниците на „железничарите“ бяха на висотата на своите предшественици през годините... Ала първо те „колективно“ изгледаха колко е дълъг пасът на Андонов към Искренов (0:1), после Славчев направи подарък за втория гол на Драганов, след това забравиха какво са им казали в съблекалнята. „Червено-черните“ нападатели можеха на два пъти да върнат интригата, но невероятният пропуск на Славчев като че ли сложи „стоп” на амбициите им. Последвалото бразилско разиграване на носна кърпичка под „носа“ на Ананиев между Искренов и Андонов (0:3) окончателно изпари илюзиите за някакъв двубой и горещо дерби.
Разкрепостени, футболистите на ЦСКА продължиха да радват почитателите си — показаха, че техниката и импровизацията не са компоненти за себеизява, а най-важните предпоставки да надиграеш съперника. Имаше не една и две учебникарски комбинации с неочаквана смяна на фронта на атаката. Така Искренов и Коилов вкараха красиви два гола с глава, а няколко нови попадения се разминаха на „косъм“. ЦСКА заслужи суперлативи заради стилната си победа и не бе случайна репликата на един „болен“ привърженик на клуба: „Правим пак голям тим, само да не започнат пак есенни разпродажби“...
Локомотивци се „опитаха“ да обезличат успехите си с този нещастен за тях мач, но вероятно няма да го превърнат в трагедия. И все пак: традициите на „железничарите“ ги задължават да мислят за тим, който може да се противопостави и на „грандовете“.
източник вестник „Футбол“ бр. 272
