Горките 15 000 зрители! И без това човек се чудеше при нашето диетично откъм футбол първенство как може толкова хора да се излъжат и да отидат на мач, пък бил даже и столично дерби. Прегракналите гласове на клубните босове цяло лято да си обявяват шумните трансфери явно още кънтят в ушите на запалянкото, който все се надяваше, че в „А“ групата ни изведнъж ще се заиграе футбол. Все пак българинът е човек, който се лъже до време...

На терена излязоха два отбора, които предварително бяха решили какво могат да получат от този мач. „Локомотив“ приличаше на срамежлива госпожица, която не смее да вдигне очи и да погледне какво става напред. Поставили си като програма-максимум едната точка, „червено-черните“ явно през цялата среща смятаха, че само Господ би могъл да им донесе нещо повече. Демонстрираха грозен, затворен и непривлекателен футбол, на моменти дори груб. Това никога не е било характерно за играта на този отбор. Но в сегашното първенство липсата на качествени изпълнители води локомотивци (и в този мач без лекуващия контузия нападател Панталеев) до обезверяване и до свиване в черупката, когато застанат срещу по-силни съперници. А когато задейства инстинктът за самосъхранение, от черупката се появяват понякога остри шипове, които нерядко бодат по краката на противниковите нападатели. Така бе и в първия кръг срещу „Ботев“, така бе и в този двубой с вицешампионите.

От своя страна пък ЦСКА приличаше на вълк, вкаран в кошарата през парадния вход, който обикаля нервно из нея и не знае какво да направи. „Червените“ натискаха почти през целия мач, но шаблонно, неинтелигентно и отегчително. В един момент и те се поддадоха на прекалено твърдата игра, оцветена с пет жълти картона, за да дадат своя „принос” в трогателния антифутбол, който се игра в тази среща. Още в 6-ата мин Чирич можеше да разстреля Войнов, но топката профуча покрай страничната греда. До края на полувремето футболистите по-често тъпчеха тревата в полето на „Локомотив", но нито Андонов, нито Коилов, нито Чирич сътвориха нещо смислено. От отсрещната страна се разчиташе на случайни контраатаки. При една от тях в края на полувремето Георги Борисов (да, той е футболист!) бе изведен в отлична позиция, но Ананиев с красив плонж успя да спаси вратата си. После след удар с глава на Наумовски двама „червеночерни“ се разминаха с топката много близо до голлинията на вратата на ЦСКА...

През второто полувреме зрителите окончателно разбраха, че който е дошъл в този ден да гледа футбол, са го пратили за зелен хайвер. „Червените“ продължаваха нервно да търсят пътя към трите точки, а локомотивци като съвестни счетоводители в един момент започнаха да пресмятат минутите до края. Пак се играеше предимно пред вратата на Войнов и пак се сипеха вироглаво „балони“, с които защитата на „Локомотив“ нямаше особени проблеми. От време на време и от двете страни се раздаваше и по някой ритник, сякаш той да припомни за безсилието на двайсет на терена. В атаката на ЦСКА много хъс имаше в Иларионов, но е нужно време и търпение той да свикне с отговорността на титуляр. Безличен бе и голмайсторът Андонов, а Чирич създава впечатление на тромавост.

Все пак в този тягостен мач останаха и десетина минути за футбол. Те дойдоха, след като в игра влезе Ваньо Шишков. Той отдавна бе обявен за „набеден“ играч и дълго време бе закован с пирони на скамейката. Но точно Шишков седем минути преди края даде великолепния пас на Нанков, който бе изведен сам срещу Войнов отдясно и успя да провре топката под него — 0:1 за ЦСКА. Така стана и единственият гол израз на реалното и логичното в тази среща.

Все пак ЦСКА бе отборът, който настойчиво търсеше победата, и макар и с „рициново масло“, успя да я постигне. А две минути след гола хубав пас на Марковски изведе Шишков сам пред вратаря, но той като че ли се пренави и би в него. Когато дойде последният съдийски сигнал, публиката отегчено стана, а един зрител отрони: Егати скуката!” Дори само този прозаичен възглас е съвсем изчерпателен за „дерби“-то. После нямаше и пресконференция. Всъщност за какво ли?

източник вестник „Футбол“ бр. 296

Галерия