НАПРАЗНИ ОЧАКВАНИЯ

СОФИЯ. Преди мача на старши треньорите зададох един и същ въпрос: „Кое ще се окаже решаващо?“ Отговорите бяха почти еднакви. Н. Ковачев каза: „Спокойствието“. В. Методиев: „Ще победи оня, който преодолее психическата бариера и заиграе по-добре“.

Очевидно бе психологическото напрежение като пред голям шампионатен двубой, трибуните бяха изпълнени със зрители съдийството бе в авторитетни ръце. Напразни останаха само очакванията тия дразнители да достигнат до сърцата и умовете на състезателите, да станем свидетели на вълнуващи моменти и показно майсторство

В началните минути след груба грешка на Стойков, Д. Димитров се устреми в наказателното поле, ала Горанов смело се хвърли в краката му. Очертаха се преследващи се двойки: Стойков — Джевизов,  Г Димитров — Ат. Михайлов, Здравков — Денев. Успяваха повече онези които трябваше да рушат. Така се оформи впечатлението, че страхът от загубата прекомерно е повлиял при изготвянето на тактическите планове. Сковани и предпазливи, локомотивци затъваха в бавното темпо на постепенната атака. ЦСКА прибягваше по-често до бързи набези, но без да се яви в противниковия тил.

Мислехме, че съперниците пазят главните си резерви от енергия и умение за втората част, че до по-интригуваща завръзка ще се стигне след някои изненадващ личен пробив на армейски нападател или след контраофанзива на железничарите. А и подир някои смени и рокади в отборите. Всуе! Временни активизирания на А. Колев, Г. Бонев, удари на Джевизов и Денев, не бяха искрата на просветлението. Прости грешки в подаванията на локомотивци, липсата на усет към свободните коридори у армейците станаха причина за провала на доста опити за атаки. Вместо с конструктивност и коректност някои предпочитаха грубата намеса. В мача общо записах осем нарушения на Ц. Василев, седем — на Г. Димитров, шест — на Здравков...

Така и не изпъкна фактор, който да отреди победата. Остана разочарованието...

Димитър Попдимитров

източник в-к „Народен спорт", бр.45 / 17.04.1978 г.

Галерия