Дата: | 13 март 1988 г. 15:30 ч. |
---|---|
Турнир: | „А“ републиканска футболна група 1987/88 (19-и кръг) |
Стадион: | 9-ти септември, Пловдив |
Посещаемост: | 35 000 зрители |
Треньор на ЦСКА: | Димитър Пенев |
Съдия: | Димитър Димитров, Я. Великов, Ив. Божинов. |
-
1Христо Трифонов
-
2Георги Ташев
-
3Кирил Андонов
-
4Георги Карушев
-
5Иван Беделев
-
6Любомир Корадов46′
-
7Мирослав Титев56′
-
8Аян Садъков
-
9Едуард Ераносян
-
10
-
11
-
Георги Д. Димитров46′
-
Георги Текелиев56′
-
1
-
2
-
379′
-
4
-
5
-
6
-
1164′
-
7
-
8
-
9
-
10
- 79′
- 64′
-
61мин
Гол
Георги Д. Димитров (Локо Пд)
-
85мин
Гол
9. Едуард Ераносян (Локо Пд)
-
88мин
Гол
9. Едуард Ераносян (Локо Пд)
ПРЕДЧУВСТВИЕ И РЕАЛНОСТ
Иван Йосифов, дежурен секретар на мача в Пловдив, съчувствуваше на гостуващия отбор: „Случва се да се загуби и след добра игра...", ала в лагера на ЦФКА „Средец“ витаеше дух на безутешност. Изгубена бе битката, а може би и войната — за 25-та титла в юбилейната за армейците година.
А всичко (и на стадион „Девети септември", и в турнирната таблица) можеше да изглежда другояче, ако Стоичков, Костадинов, Пенев и Янчев буквално не се подигра в аха с безбройните положения за гол във вратата на „Локомотив“ (Пд), сътворени като на шега през първото полувреме. Може би искаха да изпробват 18-годишния вратар Христо Трифонов, заменил контузения титуляр Тенев, може би лекотата, с която излизаха на ударна позиция ги успокои, че неминуемо ще успеят, но така или иначе предчувствието за гол ги излъга, защото те бяха излъгали себе си, че е възможно да се победи с частична мобилизация…
Когато се срещат най-резултатното нападение с най-рехавата защита в групата, не е нужна гениална прозорливост за посоката на главния удар. И Хр. Бонев се бе погрижил за известна сигурност на железничарската врата, като държеше опитните Садков и Хр. Колев по-близо до своя вратар. Но когато яловият армейски щурм поутихна, когато и влезлият Г. Димитров освежи нападението на домакините, тогава за сетен път през този сезон се разбра, че и отбраната на ЦФКА „Средец“ е лесна плячка, особено когато не толкова с бойкост, колкото с организация и разсъдливост трябва да противостои на майстори като нападателите на „Локомотив“ (Пд), годни да вкарват реални, а не въображаеми голове. Първият — силен и прецизен удар на Димитров бе наказание за несъгласуваността, вторият — Колев копна топката, докато Безински му се извиняваше за нарушението, и Ераносян остана сам срещу Апостолов — бе връх на наивността, а третият — близо минута локомотивци лъгаха цялата защита в наказателното поле, докато център-нападателят не можеше да пропусне — бе предшествуван от хаос и паника. .
Наивност, хаос, паника — има ли ги в играта на един отбор, той просто няма как да стане шампион. А има как (и още как!) да се смъква все по-надолу — две от осем възможни точки през пролетта не водят към върха.
Пловдив
Петър ХАДЖИЙСКИ (наш спец. кор.)
Източник: Вестник „Футбол“ бр. № 11 / 14.03.1988г.