Циклонът отиваше бързо на североизток, слънцето се показа отново, събота беше истински пролетен ден, в светли тонове започна футболната пролет... Просто не беше за вярване, че теренът, на който в петък лежаха тонове сняг, беше почистен идеално. Не може и да се мисли за нещо по-добро, сподели един от днешните ръководители на гостите, тичал дълги години подир топката. Та при такива добри условия се срещнаха „Локомотив“ и ЦСКА. Веднага би трябвало да се каже, че качеството на играта не надхвърли с много средното равнище, но никак не липсваха онези моменти пред двете врати, които накараха близо 10 000 зрители да не скучаят.

Не съм имал възможност да следя отблизо горнооряховския отбор, не зная и причините, но момчетата ми се видяха притеснени, нещо ги караше да действат припряно, оттам и неточно, а само няколко бяха епизодите, в които вратарят Ненов и защитниците пред него биваха затруднявани. Местните футболисти имаха огромно желание да се представят добре и може би изгоряха с подобни мисли, не откроиха в достатъчна степен нито отборна сила, нито пък индивидуални заложби. Разбира се, няма нищо чудно, неестествено да загубиш от шампиона, остават още много изпитания и съм сигурен, че момчетата на Н. Велков ще играят и по-добре, и по-резултатно. Та там има футболисти със значителни възможности С. Ангелов, К. Василев, В. Игнатов...

Гостите, пременени в бяло от италианската фирма „Ереа”, не показаха, че червеният цвят определя качеството на тяхната игра. Превъзхождаха определено, можеха доста скоро след началото да имат преднина поне от три гола, ако Андонов бе по-съсредоточен или пък Искренов най-сетне бе показал, че може да употреби главата си и като средство за отбелязване на голове. От краката на Метков, Киров, най-вече на Нанков се зараждаха хубави комбинации, Искренов и Андонов бяха винаги в авангарда. За защитниците не биха могли да се предложат оценки, те бяха рядко затруднявани сериозно, а сред тях като че ли най-добри бяха Безински и Кирилов. Като цяло поведението на гостите не показа, че в тима съществуват дрязги след нашумялото турне далеч на Изток, но ми се струва, че тази тема още не е съвсем приключена.

Нашият интерес бе насочен главно към Искренов и Бабунски, двамата нови играчи на ЦСКА. Гиби бе между най-добрите и дейните сред столичани, а за Бабунски очевидно по-нататък ще се каже дали си струва парите. На мача бяха националните треньори Д. Пенев и К. Борисов. Пенев не бе очарован от видяното, макар и да каза, че е над рубикона, особено след зимата, а що се отнася до кандидатури за първия ни състав, спомена само три имена Нанков, Искренов, С. Ангелов, Головете станаха след грешки. Най-напред Марков „изведе“ Нанков преди головия му пас и безпощадния удар от въздуха на Андонов, след това намерената в момент на дрямка защита на гостите „качи“ Папарков за три минути на пиедестала на герой, а вратарят Тодоров сигурно дълго ще се вини за начина, по който подходи към Андонов, преди за втори път да бъде победен.

Главният съдия Атанас Узунов, макар и с някои спорни „присъди“, показа, че много повече обича себе си, отколкото който и да било от двата съперника. Така в този мач той отхвърли внушенията за някаква клубна ангажираност. Някои колеги му записаха грешки, говореше се за неотсъдени дузпи. Лично аз намирам, че той прекали с жълтия картон на Папарков за буйна радост след гола. Ами на момчето кой знае.

източник вестник „Футбол“ бр.269

Галерия