Дата: | 22 март 1980 г. 16:30 ч. |
---|---|
Турнир: | „А“ републиканска футболна група 1979/80 (19-и кръг) |
Стадион: | Васил Левски, София |
Посещаемост: | 40 000 зрители |
Треньор на ЦСКА: | Аспарух Никодимов |
Съдия: | Атанас Матеев |
-
Стефан Стайков
-
Владимир Николчев
-
Емил Спасов
-
Пламен Николов59′
-
Стефан Аладжов
-
Николай Грънчаров
-
Руси Гочев
-
Тодор Барзов
-
Павел Панов
-
Ангел Станков65′
-
Йордан Йорданов59′
-
Борислав Борисов65′
-
1
-
2
-
3
-
5
-
4
-
678′
-
8
-
11
-
787′
-
9
-
10
- 78′
- 87′
-
22мин
Гол
Владимир Николчев (Левски-Спартак)
-
29мин
Гол
9. Спас Джевизов (ЦСКА „Септ. знаме“)
-
34мин
Гол
7. Марио Вълков (ЦСКА „Септ. знаме“)
-
55мин
Гол
9. Спас Джевизов (ЦСКА „Септ. знаме“)
-
65мин
Напуснал без смяна
Тодор Барзов (Левски-Спартак)
-
73мин
Дузпа - пропуск
11. Иван Методиев (ЦСКА „Септ. знаме“)
-
88мин
Дузпа - гол
Емил Спасов (Левски-Спартак)
Левски-Спартак бе уплътнил тила си с една „добавка“ (Тишански) в централната му ос, не бързаше, разчиташе само на двамина в нападение, на Гочев и Станков. Необичайно за неговия маниер... ЦСКА „Септемврийско знаме“ бе извел напред трима (Вълов, Джевизов, Христов), явно личеше предпочитанието му към атаката отдясно, за да уязви съперника. Там бе най-горещо, оттам се осъществяваха рейдове, в които най-деен бе Вълков, подпомаган вещо от Зафиров. Но, както често става, топката спря най-напред в тяхната мрежа... В такива мачове, в който се искаа и психическа устойчивост, такава развръзка може да подреже крилете, да шокира потърпевшите. Сега не стана така...
От гола на Николчев (класическа намеса с глава на защитник след корнер) насетне ставаше от ясно по-ясно че лидерът си дава сметка за цената на този възлов двубой. Раздвижи се, настрои се изцяло на нападателна вълна, осъществяваше точни комбинации съобразително (с оглед на дъжда и терена) обстрелваше отдалеч мишената зад Стайков. Най-напред я уцели Джевизов - с блестящо изпълнение на „задна ножица“, достоен като пример за учебниците по футбол. После Вълков надбяга Николчев и догони топката, за да я мушне в отвора на синята врата. ЦСКА „Септемврийско знаме“ все повече подчертаваше своята зрялост и увереност, диктуваше събитията, размахваше палката. Най-деен и силен бе Джевизов - не само с двете си чудесни попадения и с дузпата, която спечели в 73-ата мин. и която Методиев не успя да реализира, но със забе лежителната си маневреност, с работоспособността, със замаха!
Левски-Спартак отстъпваше по всички линии. Очевидно бе, че не е по силите му да защищава титлата, че е загубил много от себе си. Не изпъкна в редиците му никой като боец, не се изяви нито един с будна мисъл, с техническа сръчност, с (особено!) ефикасна стрелба. Само зарядът, характерен за двубой като този, бе налице, и в това се изразява заслугата му да бъде мачът динамичен, привлекателен. И да се хареса! С. 10 души (след контузията на Барзов в 65-ата мин), сините изглеждаха равностойни, дори и намалиха на 2:3 с дузпа. Но балансът дойде от привидното им териториално надмошие - привидно, защото тъкмо при неговото наличие получиха третия гол, бяха под угрозата и на четвърти...
източник вестник „Народен спорт“