Дата: | 24 март 1973 г. 18:00 ч. |
---|---|
Турнир: | „А“ републиканска футболна група 1972/73 (22-ри кръг) |
Стадион: | Васил Левски, София |
Посещаемост: | 55 000 зрители |
Треньор на ЦСКА: | Манол Манолов |
Съдия: | Георги Русев |
На живо по: | БТ1 |
-
1Стефан Стайков
-
2Милко Гайдарски
-
3Добромир Жечев
-
4Стефан Аладжов
-
5Кирил Ивков
-
6Иван Стоянов
-
7Цветан Веселинов64′
-
8Йосиф Харалампиев74′
-
10Павел Панов
-
11Васил Митков
-
9Георги Цветков
-
Войн Войнов64′
-
Георги Тодоров74′
-
1
-
2
-
3
-
4
-
5
-
6
-
8
-
7
-
9
-
1064′
-
11
- 64′
-
59мин
Гол
11. Димитър Марашлиев (ЦСКА „Септ. знаме“)
-
88мин
Гол
10. Павел Панов (Левски-Спартак)
-
90мин
Гол
9. Петър Жеков (ЦСКА „Септ. знаме“)
Жеков застрелва Стайков с гол почти от халите
„Потънах в земята от срам, нямах сили да извадя топката от мрежата“, признава вратарят
На 24 март 1973 Петър Жеков разплаква синята агитка. Той вкара победния гол за 2:1 в последната минута от около 45 метра и разби илюзиите на „сините“ за шампионска титла.
Само секунди преди това Павел Панов беше хвърлил в екстаз сините фенове, изравнявайки след страхотна задна ножица.
Първия гол за ЦСКА вкара Димитър Марашлиев в 59-а мин.
Докато „левскарите“ се кефят от гола на Панов и вече се виждат шампиони. Стефан Михайлов бързо подава от центъра на Жеков. Последва фантастичен шут в горния десен ъгъл на вратаря Стефан Стайков.
„Намерих хубаво топката и реших да опитам. Беше доста силен удар, но чак да влезе не очаквах – спомня си носителят на една „златна“ и две „бронзови“ обувки. – Хванах се за главата, когато мрежата се разклати“.
„Потънах в земята, въобще нямах сили да се обърна и да изкарам топката – признава вратарят на „Левски“ Стефан Стайков. – Брах голям срам, но това може да се случи и на най-добрите вратари, особено ако топката е ритната от десния крак на Жеков.“
По това време старши треньор на „червените“ е Манол Манолов. Симулията твърдял, че най-лесно е да ръководиш отбор, който сам си играе.
„С Петър Жеков в отбора си бях сигурен, че ще падат голове – споделя Манолов. – Невероятният му усет ни е вадил неведнъж. Той беше и човекът гол, и човекът изненада.“
Янита Янкова